(МАЙСКА БОРОВИНКА, ЯДЛИВ ОРЛОВ НОКЪТ)
Пробвали ли сте вкуса на този чудесен ягодов плод и знаете ли за неговите полезни свойства?
Това овощно растение е почти непознато за България. Обикновено свързваме лоницерата с род красивоцъфтящи храсти и лиани с над 250 разновидности. На български за този овощен вид се използват наименованията ядлива лоницера, ядлив орлов нокът или майска боровинка. Прекрасно е да вкусиш нейните чудодейни плодове.
Ядливата лоницера спада към род Lonнcera на семейство Caprifoliaceae. Широко е разпространена в горите на Сибир и Далечния изток и се среща чак в Камчатка.Това е сравнително млада култура, селекционирана от учените, която зрее със 7-10 дни по-рано от ягодата и се цени особено поради високото съдържание на Р-активни полифеноли и микроелементи. За ценните й качества можем да съдим и по цената, която в Украйна е с 5 до 7 пъти по-висока от тази на ягодата. През последното десетилетие, тази култура е хит в руските градини и се превръща в една от ключовите ягодоплодни храсти. Много ценена и в Япония. Издръжлива е на зимните студове и в периода на дълбокия покой растенията понасят без повреди тежките студове до минус 45-47 градуса, а в Челябинск през 1978-1979 г. минусовите температури от 52 градуса не са повредили храстите. За сравнение ще посочим, че студове от -32оС до -36оС повреждат малиновите пъпки, а при ягодата растенията се повреждат и при -16 до -18°C. Ядливата лоницера е високодобивна и дълготрайна култура. Храстите достигат на височина около 1,5 m и често започват да плододават още в годината на засаждане, а в пълно плододаване встъпват на 2-3-та година. Опрашването е кръстосано и трябва да се засаждат повече сортове. Плодовете на някои едроплодни селекции достигат до 4 cm дължина. От един храст могат да се получат до 4-6 kg плодове. При узряване плодовете не окапват. Вкусът е много хармоничен, с подходящо съотношение на киселини и захари и наподобява това на горската боровинка, с привкус на сини сливи, череши и диви ягоди. Селекционерите са създали сортове, при които горчивината на плодовете е изчезнала, а семената са много малко и почти не се усещат. Сокът е тъмно рубинен и често се използва за оцветяване в сладкарството. Плодовете се консумират пресни, изсушени или замразени, без да губят хранителните си качества. Преработват се в компоти, сладка, конфитюри,желета, сокове, вина и др. Растенията са устойчиви на повечето болести и неприятели и използването на химически средства е сведено до нула. Освен като овощна култура, лоницерата се цени и в цветарството поради декоративния си ефект, който се запазва през целия вегетативен период.
Използване на плодовете за медицински цели
· Полезни са за всички възрасти;
· Това са най-ранните пресни плодове в градината;
· Пречистват тялото от тежките метали;
· Предоставят на организма богат комплекс от витамини и минерали, нормализират стомашно-чревния тракт, жлъчката и черния дроб.
· Препоръчат се при инфекциозни болести, както и за хора, занимаващи се с тежък физически и умствен труд;
· Помагат при хипертония (шепа плодове, консумирана ежедневно намалява високото кръвно налягане за продължителен период от време).
· Отвара от цветове на лоницера в народната медицина се използва за лечение на главоболие и виене на свят.
· В тибетската традиционна медицина, отварата от едногодишни леторасти, заедно с листата се използват като силен диуретик.
· Много народи използват сока на плодовете за лечение на гнойни рани и различни кожни заболявания;
· Отвара от листата се употребява за гаргара при заболявания на гърлото и устата.
· С прах от изсушени листа се посипват раните, като се използват силните им антисептични свойства. Този показател на въздействие върху организма е равен на действието на отвари от евкалипт, градински чай, лайка.
Отглеждане на лоницерата
Лоницерата изисква засаждане на слънчеви места, защото при засенчване добивът рязко намалява. Почвата трябва да е рохката, водопропусклива. Избягват се киселите почви. Засаждането на храстите се извършва наесен, но може и напролет, когато е приключил растежът на леторастите. Разстоянията на засаждане са 1,5 m. В изкопаните ями за засаждане се поставя добре угнил оборски тор, премесен с почва. След засаждането растенията се поливат с вода и се мулчират за запазване на влагата по-дълго време. Поливки се правят при леко увяхване на листата. Те са особено важни през време на цъфтежа и наедряване на плодовете. След петата година от засаждането се правят резитби през есента или началото на пролетта (след листопада). Обикновено се премахват засъхналите и застарели клони и се оставят млади прирасти. Налага се минимална санитарна резитба. Главното е да не се съкращават върховете на клонките, тъй като там са съсредоточени плодните пъпки. Размножаването на храстите става по познатите способи – чрез резници, отводи, разделяне на храстите и др. Останалите грижи са както при другите овощни видове. При правилно отглеждане растенията могат да останат в пълно плододаване и до 25 години без да намаляват добивите.
ЛЕШНИКЪТ – ПОЛЕЗЕН И ВКУСЕН
ОБЛЕПИХАТА - СЪКРОВИЩЕ ОТ ПРИРОДАТА
28-и АПРИЛ - ЗНАМЕНАТЕЛЕН ДЕН ЗА БЪЛГАРИ...
НАДЕЖДЕН ЛИ Е РАДИОВЪГЛЕРОДНИЯТ МЕТОД?