Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2012 15:16 - ЛУФАТА – ЕКЗОТИКА ОТ АЗИЯ
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 3202 Коментари: 0 Гласове:
1



image
                               ( Luffa)

 

Луфата е екзотично тропическо растение, произхождащо от Южна Азия. Принадлежи към семейство тиквови (Cucurbitaceae L.). Ро­дът Лу­фа (Luffa) е пред­с­та­вен от 20 ви­да. По-известни са Luffa cilindrica, L.compositum, L.comp.heel и L.operculata.  Две разновидности на L.cilindrica - еги­пет­с­ка­та лу­фа и ос­т­ро­реб­рес­та­та лу­фа, се кул­ти­ви­рат от не­за­пом­не­ни вре­ме­на. Луфата е сравнително ново за нашата страна културно растение, внесено около 1912 г. от любители градинари. В търговската мрежа у нас луфата се използва ограничено, главно като изтривалки за баня. Световен производител на тази култура е Япония, от която ежегодно се изнасят над 1 млн. екземпляри, а в Европа най-широко се отглежда в Чехия и Словакия. Луфата се използва като техническо, влакнодайно, маслодайно, зеленчуково и лекарствено растение.  В Китай изсушената пулпа на плода традиционно се използва за  успокояване на мускулни, коремни и ставни болки, при бронхити и за сваляне на висока температура. Основно се използват две съставки от луфата (маслото и фибрите). Маслото, извлечено от семената, съдържа основни мастни киселини много близки до мастните киселини в повърхностния кожен слой на човека. То има изключителното свойство да възстановява липидите, като зарежда епидермиса, без да оставя мазен слой върху повърхността. Фибрите на луфата са фини частици, използвани заради тяхното меко ексфолиращо свойство. Напоследък мод­ните коз­ме­тични фир­ми про­да­ват гъ­би-лу­фа ка­то сред­с­т­во за ма­са­жи сре­щу це­лу­лит. Подложени на определена обработка, от влакната се получават изолационни,  акустични и термични плочи, противовъзпалителни консумативи, филтри за кафе, опаковки за хранителни продукти и други. То­ва ин­те­рес­но рас­те­ние от се­мейс­т­во тик­во­ви мо­же да ук­ра­си дво­ра, да за­рад­ва гас­т­ро­но­ми­те, да пос­лу­жи ка­то лекарство (във фитотерапията и хомеопатията) и да ни е по­ле­зен сът­руд­ник в гри­жи­те за кра­со­та­та. Засадена на балконите, луфата изгражда декоративна преграда изолираща от шум, прах или силно слънце. Декоративната й стойност е не по-малка от тази на много увивни растения.

 

Ботаническо описание и биологични особености. Луфата (Luffa cylindrica) е пълзящо едногодишно растение, което дава плод, приличащ на тиквичките. Стъблата достигат дължина 5 m. Листата са длановидни по форма, дълги около 25 cm с 5-7 триъгълни заострени дяла, разположени на дълги дръжки. От пазвите на дръжките излизат мъжките и женски цветове. Мъжките цветове са събрани по 15-20 в гроздовидни съцветия, които след приключване на цъфтежа окапват. Женските цветове са единични и са разположени върху къси дръжки. Чашката и венчето са изградени от по 5 листчета, като венчето е ярко жълто, достигащо до 4 cm в диаметър. Луфата е разделнополово растение. У нас са познати и двете разновидности. Гладката луфа (египетската) образува дълги над 60 cm плодове, цилиндрични, заострени откъм дръжката, с тънка, лесно обелваща се кора и бяла нежна тъкан. Тя раз­т­ва­ря цве­то­ве­те си сут­рин и се оп­раш­ва от пчели­те. Вегетационният й период е по-дълъг от този на ръбестата луфа и често пъти при нашите условия малка част от плодовете достигат стопанска зрелост. Ръбестата луфа (остроребрестата) цъф­ти през нощ­та и разчита на нощ­ни­те на­се­ко­ми за оп­раш­ва­не­то.  Има по-дребни (до 40 cm) плодове, ръбести, конусовидни, с нежна, плътна и здрава гъбеста тъкан. Кората на плодовете е груба и се бели много трудно (налага се да се накисва във вряла вода). Ръбестата луфа е по-малко взискателна към почвата и климата и по-малко страда от гъбни заболявания. Тя се отглежда с успех в южните и топли райони на страната. Лу­фа­та е топ­ло­лю­би­во расте­ние - оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за раз­ви­ти­е­то й е 25-30оС. Тя развива сравнително слаба коренова система (разположена в повърхностния почвен пласт) и голяма листна маса (изпаряваща много вода), което налага редовно поливане. Предпочита защитени от ветровете места. Изисква топли, рохкави и богати на хранителни вещества почви, главно глинесто-песъчливи, добре обработени и наторени. Луфата не се засажда на плът­ни, пре­ов­лаж­не­ни и ки­се­ли почви. Когато почвата е по-бедна, трябва да се засажда в по-големи дупки напълнени до половината с оборски тор.

Отглеждане на луфата. Луфата се отглежда чрез директно засяване на семената в почвата или чрез разсад. Вегетационният й период е много дълъг, което налага у нас да се отглежда  чрез разсад, за да достигнат повече плодове стопанска зрелост преди настъпване на студовете. Не понася пикиране. Семената могат да се засеят в пластмасови чашки в началото на април, както се практикува при краставицата. При благоприятни условия семената поникват за 5-6 дни. Разсаждането се извършва в началото на май при разстояния 70 х 100-120 cm, в ниски лехи или на редове, като внимателно се стръскват кофичките, без да се нарушава кореновата система. За правилното отглеждане на луфата трябва да се изгражда подпорна конструкция. По нея се насочват и връзват стъблата. Ако растенията нямат подпорна конструкция, те се разстилат по влажната почвена повърхност, нападат се често от гъбни болести и плодовете се деформират. Най-широко се използва телената (шпалирна) конструкция. Тя се състои от два реда тел, опънати на колове, поставени на 4-5 m един от друг, подобно на телената конструкция при лозовите насаждения. При нея обаче част от стъблата падат върху почвата. По-удачна конструкция е асмовидната (на чардаци), направена от по-лек материал. При отглеждане на единични растения луфата се поставя да се катери по плетове и огради. Склон­ни­те към нес­тан­дар­т­ни ук­ра­си мо­же да об­ви­ят в лу­фа бе­сед­ка­та или пер­го­ла­та.

Грижи през вегетацията. Грижите за луфата не се различават особено от тези при останалите култури от семейство тиквови. Тя образува голяма листна маса и дава много плодове, затова се нуждае и от повече тор. Тори се предпосадъчно с 5-6 t оборски тор, 50 kg суперфосфат, 40 kg амониев нитрат и 20 kg калиев сулфат. Амониевият нитрат се внася на три пъти (при разсаждането, при второто и при третото окопаване). Луфата се полива често. През май е достатъчна една поливка седмично, а през юни, юли, август и до средата на септември (в зависимост от валежите) – по  1-2 поливки. След този период поливките значително се намаляват с цел плодовете да узреят. При поливането почвената повърхност се сбива и силно заплевелява, което налага луфата да се окопава най-малко три пъти. Стъблата на луфата се връзват неколкократно за подпорите. В началото на растежа всички второразредни стъбла се премахват. С цел да се съкрати вегетацията, когато главното стъбло достигне 3 m дължина, то се прищипва. Всички плодове формирани късно и ненормално развитите се премахват. На едно растение се оставят само по 6-8 плода при гладката луфа и по 10-12 при ръбестата. Сроковете на беритба на луфата зависят от нейното предназначение. Мла­ди­те пло­до­ве на еги­пет­с­ка­та лу­фа (използвани за консумация) при­личат по вкус на тик­вички­те, но имат специфичен при­я­тен аро­мат. В кух­ня­та на мно­го на­ро­ди те са из­меж­ду лю­би­ми­те зе­ленчуци. В би­о­ло­гична зре­лост пло­до­ве­те на лу­фа­та са кухи, ос­та­ват са­мо ко­ра­та, гъбестата тъкан и се­ме­на­та. Зрелите плодове са тъмнооранжеви, състоящи се от гъсто разположени ликови проводящи снопчета, образуващи сложна мрежа. Добре е да се оберат преди падане на сланите. Обраните пло­дове се потапят във во­да и след то­ва се обе­лват ка­то ба­нан. При ръбестата луфа плодовете се потапят във вряла вода. Не трябва да се закъснява с обелването, за да не се променя цвета на гъбата. След това тя се про­ми­ва ня­кол­ко пъ­ти със са­пу­не­на во­да, за да пад­нат всички ос­та­тъ­ци от ме­ка­та част и семената. Из­су­ша­ва се доб­ре на слън­це и се на­ряз­ва на парчета с нуж­на­та го­ле­ми­на. Пра­вил­но при­гот­ве­на­та гъ­ба не трябва да променя формата и големината си както в го­ре­ща, така и в сту­де­на вода. Съ­бирането на се­ме­на от ръбестата луфа става пре­ди  пус­кане на пло­да в го­ре­ща­та во­да, като  го разрязваме по дължината и из­т­ръс­к­ва­ме се­ме­на­та.

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 743665
Постинги: 154
Коментари: 94
Гласове: 228
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. hobi