Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2012 10:06 - ЛЕШНИКЪТ – ПОЛЕЗЕН И ВКУСЕН
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 9682 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 18.10.2012 10:13


Произход, разпространение и значение. Лешникът принадлежи към род Corylus (леска) на семейство Betulaceae (брезови). Към този род спадат 22 вида храстовидни и дървовидни лески, като с по-голямо значение са обикновената леска – Corylus avellana, едроплодната – C. maxima, понтийската – C.pontica, дървовидната – C. colurna. и американската – C.americana. Разпространените у нас сортове спадат към първите три вида. Дивите форми се намират в горския фонд и са известни с названието лески, а културните - като лешник. Произхожда от Мала Азия (Източночерноморското крайбрежие) и Закавказието. Разпространен е в много райони на Азия, Северна Америка и Южна Европа. Най-големият производител на лешникови ядки е Турция (с около 75% от световното производство), следвана от Италия, Испания, Гърция и др. Плодовете на лешниците се използват като храна на човека още в дълбока древност. Лешниковите ядки се ценят поради високите вкусови, хранителни и лечебни свойства. Те са богати на мазнини (60-70%), белтъчини (16-21% чист белтък), фосфатиди (0 4%), минерални соли и витамини (витамин С 40 mg% и витамин Е 61 mg%). Имат висока калорична и биологична стойност и са полезна храна за човека, особено за болни от анемия и след тежко боледуване. Използват се в сурово състояние, печени, в сладкарството и за производството на ликьори. Лешниковите ядки се търсят много на международния пазар и цената им е висока. Лешниковите плодове и ядки имат голяма трайност и траспортабилност и могат да се съхраняват без големи фири и загуби. При отглеждането на лешника се изразходва по-малко труд, материали и средства. Той може да се засажда за укрепване на стръмни терени, по поречията като противоерозионна култура. Много добре се вписва и в цветните площи на вилните зони.  Въпреки благоприятните условия за отглеждане на лешник, у нас той е слабо застъпен.

Биологични особености и изисквания към екологичните условия. Лешникът живее 60-80 години, при периодично подмладяване на храстите. Той е многогодишно храстовидно растение с височина 7-8 m, образуващо много издънки, които се използват за размножаване или се отстраняват, за да не сгъстяват короната. Може да се отглежда и като дървовидно растение. При храстовидното отглеждане растенията встъпват в плододаване на 5-6-та година след засаждането, а при дървовидното (когато растенията са присадени) – на 2-3-та година. Кореновата система е добре развита, силно разклонена като основната част е разположена на дълбочина до 20-40 см. Наличието на микориза обуславя добро използване на трудноразтворимите хранителни вещества от почвата. Лешникът образува четири вида клончета (къси, слаби, средно силни и дълги) като най-продуктивни са тези с дължина 15-25 cm. Той  е еднодомно разделнополово, анемофилно растение (опрашването се извършва от вятъра). Мъжките цветни органи са събрани в увиснали реси, а женските са разположени в смесени пъпки. По време на цъфтежа близалцата на женските цветчета се покриват с многобройни папили, увеличаващи повърхността за приемане на прашеца. Лешникът е най-рано цъфтящият овощен вид в нашата страна. При някои сортове цъфтежът започва още през есента, а при други – от началото до средата на зимата. Характерна особеност на лешника е неедновременният цъфтеж да женските и мъжки цветове наречена дихогамия. Женските цветове цъфтят 40-50 дни, а мъжките – 13-30, като масовият цъфтеж настъпва при повишаване на температурата над 12оС. Оплождането става 4-5 месеца след опрашването. Основната част от сортовете са самостерилни и само някои (Ран трапезундски и Бадемовиден) в отделни години са частично самофертилни.  Плодът е същински орех, с твърда черупка снабдена с чашка (купола). Плодовете са събрани в групи (от 1 до 7 на брой).  Средните добиви при нормално развиващ се храст са 8-10 kg. Лешникът е топлолюбиво и влаголюбиво растение. По-взискателни към въздушната влажност са сортовете от вида С. maxima и С. pontica, а по-студоустойчиви са сортовете от вида C. avellana. Лешникът се развива най-добре по крайбрежията на реките и моретата. У нас най-добри са условията по Черноморското крайбрежие и по течението на Струма Места и Арда. Неподходящи са райони с надморска височина над 600 m. В период на покой растенията издържат до минус 25-30°С. Покълването на прашеца се затруднява от ниските (около 0°С) и високи (около 25°С) температури. Оптималните температури са около 15-17°С. Много опасни са продължителните пролетни слани. Лешникът не предявява големи изисквания към почвата, но най-подходящи за него са песъкливо-глинестите, наносни или хумусно-карбонатни почви, достатъчно отцедливи, с по-дълбоко разположен карбонатен слой и подпочвени води, с рН 5-8. Не понася силно уплътнените, заблатени и засолени, сухи и каменисти почви. Неподходящи са лошо дренираните, много леките и много тежки почви.

Размножаване. Лешникът се размножава предимно чрез вкореняване на издънки, които се изваждат и засаждат след листопада или рано напролет. Извадените наесен растения могат да се съхраняват до пролетта (ако не е възможно веднага да се засадят). Тона става в пясък, като кореновата система добре се притъпква и полива след нареждане на снопчетата. Внимава се да не бъдат нападнати през зимата от мишки.  При растенията получени чрез присаждане за подложки се използват Корилус колурна и Грузински лешник. Прилагат се традиционните методи на присаждане.

Засаждане, обработка и торене. Лешниковите растения се засаждат на разстояния 5 m между редовете и 4 m в реда при храстовидното отглеждане (с 3-6 стъбла). При едностъбленото отглеждане на присаден лешник разстоянията са 5 m между редовете и 3,5 m в реда, като разстоянията варират в зависимост от почвеното плодородие и сорта. В дворните градини обикновено лешникът се отглежда многостъблено, като растенията се разполагат около оградата, в по-крайните места, за да не пречат и засенчват останалите растения. Могат да се използват и за оформяне на отделни кътове в градината, като околостъблената чаша се заема с невзискателни към светлината цветя или храстчета.  Лешниците понасят зачимяване, но реагират положително на обработка на почвата. Преди засаждането мястото се обработва и тори, както при останалите овощни видове. Основната обработка се извършва на 15-18 cm дълбочина, а през вегетацията се правят по-плитки обработки - на 10-12 cm. През есента с основната обработка  се внасят  3-4 t/dka оборски тор, 30-40 kg суперфосфат и 20-25 kg калиев сулфат. През следващите години се извършват еднократни подхранвания с амониев нитрат, а при слаби почви е желателно през няколко години да се внася добре разложен оборски тор и суперфосфат. За да се осигури добър прираст и редовно плододаване е желателно през вегетацията да се извършат няколко поливки.

Болести и неприятели. Най-важната болест по лешника е брашнестата мана. От неприятелите най-опасни са лешниковият хоботник, лешниковият сечко, лешниковият клонкопречупвач, лешниковото комарче и лешниковият пъпков акар.  Много от болестите презимуват по окапалите листа и червиви плодове, а ларвите на неприятелите в почвата. Това налага да се събират и унищожават листата и окапалите плодове, а почвата да се разрохква. Зимната резитба на болните и слаби клонки също допринася за унищожаване на много вредители и болести. Срещу вредителите може да се използват някои от  препаратите Агрия 1050 – 0,15%, Золон 30 БП – 0,2 %, Суперсект 10 ЕК – 0,0125 %, Томбел 32 ЕК – 0,1 %, Дурсбан 4 Е – 0,12 %, Нуреле дурсбан – 0,05 %, Фюри 10 ЕК – 0,05%  и др.

 Сортове. Основни сортове в нашата страна са Ран трапезундски Бадемовиден, Тонда джентиле, Томбул, Ата баба и Римски, а като допълнителни Тракийски и Ана. Всички те се характеризират с голям рандеман на плодовете.

 

 

 image

 

  

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                  

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
1. gocho52 - Опитвам да ги завъдя...
18.10.2012 12:18
на село.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 743644
Постинги: 154
Коментари: 94
Гласове: 228
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. hobi