Вероятно много от нас нито са я чували нито са я виждали. Това е сравнително нова култура за нашата страна (от рода Hippophae на семейство Elaeagnaceae), много подходяща за дворните и вилни градини.
Нарича се още ракитник, морски зърнастец, сибирски ананас. С красивите си листа и ярките оранжеви плодове събрани в плътни големи гроздове, облепихата е незаменимо растение за двора и парковите площи. Може да се отглежда като храст или дърво, да служи за жив плет даже и на стръмни места, на песъчливи и сравнително бедни почви. Образуващите се грудки по корените с азотфиксиращи бактерии я правят укрепително средство за почвата. Клонките са силно разклонени и завършват с дълги бодли. Според фън-шуй облепихата (като бодливо растение) запазва къщата, хората и животните от негативната енергия. Тя е двудомно растение (има мъжки и женски растения). Цъфтежът продължава около 10 дни рано през пролетта. Опрашва се от вятъра. Мъжките растения се отличават от женските по окраската на цветовете. Плодовете са дребни, гъсто разположени, топчести или яйцевидни, като че ли залепени по върховете на леторастите, кисело-сладки, с приятен ананасов аромат. Дърветата започват да плододават след 4-та година, но при благоприятни условия и по-рано. Средният добив е 20-30 kg/дърво. Плодовете узряват в края на август и могат да се запазят замръзнали по клоните почти цялата зима. От тях се приготвят великолепни сладка, желета, конфитюри, сиропи, сокове, ликьори, а в Сибир са основна суровина за приготвяне на вино. Плодовете на облепихата съдържат 2,8-7,8% мазнини, аскорбинова киселина (витамин С), каротин (провитамин А), витамините В1, В3, рибофлавин, токоферол, ликопен, фолиева киселина, филохинон, захар, дъбилни вещества, олеинова, стеаринова, линоленова и палметинова киселини, микроелементите желязо, бор, мед, сребро и др. Плодовете са поливитаминозна суровина с ценни лечебни качества. Забавят стареенето, намаляват риска от тромбози, атеросклеротични и сърдечно-съдови заболявания, развитието на старческа катаракта, спомагат за доброто зрение във всички възрасти, облекчават болките при възпаление на гърлото и горните дихателни пътища, съдействат за укрепване имунитета, потентността, централната и периферната нервна система. Използват се при авитаминози, липидна и захарна обмяна, исхимична болест на сърцето, при гинекологични заболявания, термични и химични изгаряния, трудно заздравяващи рани, акне, екземи и други кожни заболявания. Препоръчва се за насищане на организма с провитамин А и витамин Е, преди и след облъчваща терапия. В Русия използването на облепихата е свързано с търсене на ефективен начин за защита на човешките клетки от израждане при радиация. Няма болест, при която облепиховото масло да не помага. По последни данни то разрушава раковите клетки. Листата също са богати на витамини. Почти всички части на растението се използват в народната медицина и фармакологията. Облепихата пречиства почвата от тежки метали и радиоактивни елементи. Тя е медоносна култура. Интерес представлява и дървесината, която е много мека.
Какви са изискванията на облепихата? Тя е едно непретенциозно растение, мразоустойчиво (издържа до минус 40-50°С), с широк ареал на разпространение. Понася ветрове и суховеи, развива се на леки песъчливи почви. Кореновата система е добре развита и извлича хранителни вещества от различните слоеве на почвата, затова облепихата не е взискателна към плодородието на почвата и внасянето на минерални торове. Обича светлината и не понася засенчване.
Грижи. Облепихата се размножава много лесно със семена, издънки, отводи, резници и присаждане. Семената са твърди и преди засяване трябва да се накиснат за два дни във вода, която редовно се сменя. Засаждането на посадъчния материал става както при останалите овощни дървета, като се избягва внасянето на недобре угнил оборски тор в посадъчните ямки. Разстояния на засаждане - 4 х 2 m или 3 х 3 m. Когато младите растения са в контейнер и не се нарушава кореновата система, засаждането практически може да става целогодишно. При засаждане на облепиха с нарушена коренова система, за да се прихванат растенията по-лесно, силно се съкращава и надземната част. За нашите условия най-добри са есенните срокове на засаждане. 6-7 % от растенията трябва да са мъжки, за да има опрашване и оплождане. Разстоянието между женските и мъжките растения не трябва да е по-голямо от 10 m. Облепихата реагира добре на напояване. Дълбоките обработки не са за предпочитане, защото повреждат повърхностно разположената коренова система, която е от особено значение. Резитбата е много лесна – премахват се много старите, счупени и болни клони, а през 6-7 години се извършва подмладяване чрез премахване на част от старата дървесина. Беритбата е малко трудна, тъй като има бодли. В студените райони (в Сибир) продукцията се събира след като замръзне. Облепихата не страда от болести, а от неприятелите вреди нанасят само някои червеи и птиците.
