Овощните растения са хетерозиготни и получените растения от семената им не могат да възпроизведат признаците на родителите си, т.е. когато засадим костилка или семка  от определен  овощен вид няма да получим дърво чийто плодове да са същите като тези на дървото от което сме взели семената. За да запазим биологичните и стопански качества на сортовете, е необходимо да използваме такива начини на размножаване, които ще подсигурят запазване признаците на майчините растения. Това определя и важността на въпроса как да размножаваме даден овощен вид, така че да запазим неговите качества.

В овощарството са известни два основни начина на размножаване: полов (чрез семена) и безполов (чрез използване на вегетативни части). Половият начин се използва само за получаване на подложки или в селекцията за получаване на  нови сортове, но културните овощни растения обикновено се размножават по вегетативен начин. Този начин на размножаване се предпочита и поради факта, че така размножените сортове встъпват по-рано в плододаване и дават по-изравнени плодове.  Същността на този начин на размножаване се състои в това, че отделни части от овощните растения притежават склонност да се развиват като самостоятелни растения, образувайки корени и стъблени части, както и да се срасват с части от други растения и да формират един общ организъм. Известни са различни начини на вегетативно размножаване:

* Чрез коренови издънки (при малина, къпина, вишна, слива, смокиня и др.). Използва се склонността на тези видове да образуват издънки, израстващи от адвентивни пъпки на коренищата или скелетните корени. Издънките първоначално се изхранват от корените на майчините растения, но впоследствие изграждат собствена коренова система. Обикновено кореновите издънки се изваждат наесен или рано напролет с права лопата и се засаждат на постоянно място.

* Размножаване чрез загърляне (т.н. вертикален отвод). Обикновено се практикува при размножаване на червено френско грозде, бодливо грозде, лешник и др. Този начин е основният и за производство на ябълкови, дюлеви, сливови, черешови и други клонови подложки. За целта се създават маточни насаждения, като майчините растения се изрязват близо до почвената повърхност и се загърлят. От разположените под отреза пъпки се развиват множество леторасти, които се загърлят през лятото (поне 3-5 пъти) с влажна почва. Загърлените части се етиолират в основата си, което е предпоставка за коренообразуване. До края на вегетацията при наличието на оптимална влага, температура и въздух, леторастите се вкореняват. Те се отделят от майчините растения наесен или рано напролет. Изрязването им става с ножици, косери или специално конструирани дискове за механизирано изрязване.

* Размножаване чрез положници (дъговиден или хоризонтален отвод). Прилага се при трудно вкореняващи се ябълкови, дюлеви, сливови, черешови и други подложки, както и за посадъчен материал от бодливо грозде, червено френско грозде, лешник и смокиня. При дъговидния отвод, напролет в дъното на предварително направена бразда (с дълбочина 12-15 cm) се полагат добре развити едногодишни прирасти, които рязко се извиват нагоре, така че връхната им част след зариването да стърчи над почвената  повърхност. При този отвод от една положена издънка се образува едно растения. При хоризонталния отвод (известен като китайски) полагането на едногодишните леторасти става в по-плитки бразди (с дълбочина 5-8 cm), като целите леторасти се поставят легнали и се прикрепят към почвената повърхност с дървени или метални кукички и се зариват с 2 cm почва. От заритите в почвата пъпки излизат леторасти, които през лятото се загърлят с рохкава  влажна почва, за да се вкоренят. През есента с овощарска ножица се изрязват от майчиното растение вкоренените издънки.  Подобно е и върховото размножаване (при стелещите се къпини), при което през лятото се заравят връхчетата на едногодишните прирасти, които до есента се вкореняват.

* Размножаване чрез ластуни (този начин се прилага при всички ягодови сортове). Ластуните са видоизменени стъбла, които при допир с влажна почва образуват от всеки втори възел ново растение с корени и розетка от листа разположени  върху скъсено стъбло завършващо с връхна пъпка.

* Размножаване чрез вкореняване на резници. По този начин се вкореняват касисът, смокинята, боровинката, актинидията, червеното френско грозде, бодливото грозде и някои сливови, ябълкови и дюлеви подложки. Същността на този метод е вземането на отделни части от майчиното растение (стъблени или коренови части), поставянето им в определени подходящи условия, където те образуват коренова система и леторасти. Резниците могат да бъдат зрели (вдървесинели), зелени (с листа) и коренови. Зрелите резници се събират след листопада, като едногодишните прирасти се нарязват с дължина от 15 до 25 cm (според вида). Долният отрез е обикновено 3-5 mm под пъпката.  Резниците се навързват на снопчета. Връхната им част се парафинира, а основната се третира с растежни регулатори за вкореняване. Снопчетата се нареждат в пластмасови чували  и се напудрят с фунгицид. Съхраняват се в хладни помещения, за да не се развиват пъпките. За по-лесното им вкореняване (при по-трудно вкореняемите видове) се прибягва до предварително коренообразуване в отопляеми лехи. Напролет резниците се набучват в добре обработена почва. Зелените резници се залагат през вегетационния период. Дължината им е обикновено 10-12 cm. Долните няколко листа се премахват, а връхните се оставят да фотосинтезират. Резниците се третират с растежни регулатори, стимулиращи коренообразуването. Размножаването със зелени резници изисква изграждане на оранжерии за вкореняване, с контролирана влажност и температура на въздуха и субстрата. С коренови резници обикновено се размножават къпини и малини, както и някои ябълкови, дюлеви и сливови подложки. Те се вземат през периода на покоя, когато са добре запасени с хранителни вещества. Този начин се използва по-рядко.