Когато четете тази статия, не мислете, че съм против големите вериги магазини  (те са удобни и необходими), но  тук ще говорим за  друго – за цената на човешкото достойнство.

Кауфлантд , Карфур, Лидл, Била и ред други имена на магазини, които трудно запомнихме, но станаха част от ежедневието ни. Само че ние не станахме част от тяхното ежедневие и част от техния живот. Изчезнаха малките квартални магазинчета от които пазарувахме, където всички се познавахме и ненатрапчиво съжителствахме. Спечелените пари от тези магазинчета оставаха в държавата ни и колкото и малко да бяха, на тях се крепеше дребния и среден бизнес. Няма ги вече. Дали е носталгия по нещо отминало, или нещо което ни напомня за  обикновените човешки отношения, ще разберете….

Не обичам да си губя времето, но нали на човек му се налага все пак да пазарува. И така с приятелка се озовах в Карфур в МОЛ „Галерия” в Пловдив. Исках да спестя време и да пазарувам от едно място. В Карфур забелязах, че щанда за козметика на „Лореал” не съществуваше в същия вид, който помнех от предишното ми посещение тук.  Попитах едно младо момиче, което подреждаше някаква стока, къде мога да намеря продукта който търсех, като й показах празното флаконче, с което и друг път бях пазарувала. Момичето, видимо недружелюбно, бързо ме отпрати с нещо мънкащо под носа си и аз не посмях да задавам повече въпроси. Намерих щанда и открих продукта, който исках да купя. Цената видимо беше скочила, но ме притесни това, че цветът който търсех, не отговаряше на моя от флакончето. Поогледах го добре – не беше същият. Оставих стоката на мястото от където я бях взела и реших, че ще си я купя от друг магазин.

След като пообиколихме и нищо не купихме  излязохме през една от касите (след  като взехме одобрението на касиерката, казвайки й, че нищо не сме закупили). Точно до касите един мъж, може би охрана, ни спря и каза да изчакаме. Така и направихме. Не доумявах какво става, но това което последва ме докара до хипертонична криза, независимо от взетите лекарства.

-         Извадете всичко от чантата си!!!– заповеднически ме стресна

новодошлия втори мъж, който незная от къде и кога се появи.

         Като всяка дамска чанта и моята беше пълна с документи, мокри и сухи кърпички, допълнителна малка чантичка с ежедневно използваната козметика, пилички, лак, малко ножче, химикалки, зарядно за телефона и сигурно още куп неща, които пропускам да спомена, но които са част от „постоянното присъствие” в моята чанта. Ах, да не забравя и лекарствата, които изпълваха една четвърт от чантата ми. Всичкото това извадих под зоркия поглед на двамата мъже, касиерките и незная колко погледи на посетители. Двамата мъже  заповеднически настояваха да извадя и документите си. Аз все още не разбирах какво става, но продължавах да изваждам всичко, докато приятелката ми искаше някакви обяснения, които така и  не получаваше. Никой не каза за какво става дума и какво правят. По едно време, мъжът съзрял празния флакон от фондьотена,  го грабна триумфално с ехидна усмивка и реши, че престъпникът е хванат.  Да ама не, както казва един наш известен журналист. Във флакона нямаше и помен от каквото и да е. Това беше един стар, съвсем празен флакон, който показвах когато купувам нов (фондьотена е с различни оттенъци и нямаше как да го улуча без старата опаковка, а пък и по-лесно е да покажеш опаковката вместо да обясняваш какво търсиш).

         -А какво е това?- грубо ме попита единият мъж.

         - Стара опаковка, която нося, за да си купя същия фондьотен. – отговорих аз учудена. Ако искате разрежете я и ще се уверите, че е празна.

         Нямаше нужда от разрязване. Тубичката беше видимо празна и толкова лека, че мъжът усетил грешката си, се смути и започна да се извинява. Само че показната акция беше отвратителна.

         Аз и сега не доумявам, как всеки път, всички жени посещаващи Карфур, трябва да маркират вещите си в дамските чанти, които са безброй. Защо е нужно ние посетителите да се съобразяваме с това какво има в магазина и дали това не е същото, което носим в чантите си. Мога ли да зная цялата тази  информация и не е ли задължение на собствениците на магазина да си пазят стоката чрез специална маркировка или сигнализация, както това става в други магазини.  И когато излизаш с неплатена стока веднага да се задейства аларма със звуков или светлинен сигнал. Това се казва пазене на стоката и коректно отношение към клиентите. Сега, споменавайки за Карфур си представям, как някой се нахвърли върху мен и започва да ме разсъблича пред касите, за да провери дали бельото ми не е от техния щанд. И защо в Карфур  няма определени места където можеш да заключиш багажа си който носиш? Или е по-изгодно Карфур да не влагат средства за опазване на стоката си….

Някой  позволява на някого да те спира на касата и да ти изважда всичко от дамската чанта пред очите на посетители и касиери.  И кой им дава право публично да те посочват за престъпник без доказателства?!  Или пък някой е решил, че с  българите можеш всичко да правиш. Страхотно унижение, на което никой няма право да те подлага. Аз съм работила цял живот във висше учебно заведение, познават ме куп студенти и колеги и незная какво биха си помислили, виждайки ме в ролята на „крадла”. Не мога да спя вече дни наред. На тези мъже, които ме обискираха, трябва да кажа: „Ако на вас ви е все едно дали ще откраднете нещо или  ще бъдете унижени пред толкова хора, то за мен това е долно, престъпно, унизително, оскърбително и отвратително нещо. Поднесеното впоследствие извинение не ме топли. Аз все някак си ще го преживея, но не искам никога това да се случва на други хора. Затова и пиша тези редове, за да дам гласност какво става в Карфур. Вместо да ни обслужват коректно и внимателно, те ни нападат и унижават в собствената ни страна. Докога???.... Докога питам аз и искам отговор. Искам отговор от тези, които се настаниха в нашата страна и се разпореждат както им е изгодно с българите (междувременно изпратих това писмо и на службата „Връзки с обществеността на Карфур, но така и отговор не получих). И от тези, които им разрешават да си правят каквото искат без да им търсят сметка за това. И от тези, за които гласувахме на изборите. Е уважаема Прокуратура, ако искате да получите нашето уважение, самосезирайте се как ни унижават.

Приятно пазаруване българи, ако има с какво да пазарувате!!!