Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2013 15:09 - ПОЗНАВАТЕ ЛИ ЧАЙОТЪТ ?
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 3395 Коментари: 0 Гласове:
2



image

Чайотът (Sechium edule), или  мексиканската краставица, е тропическо многогодишно растение, чийто крушовидни плодове се използват в готварството и медицината. Той е основен представител на рода Чайот (Sechium) от семейство Тиквови. Плодът на чайота се използва като зеленчук в готварството. Той има тънка светлозелена кора, сраснала с месестата част, която може да се отстрани преди или след термична обработка. Сърцевината е бяла и мека, подобна на тиквичка. Може да се използва суров в салати, да се вари, пече или да се пържи. Може също да се пълни, да се смила на пюре или да се консервира като туршия. В хладилник издържа до 8 месеца.
Чайотът е полезен както за деца, така и за възрастни. В  100 г плодове се съдържат 19 калории; 0,4 г мазнини; 4,1 г въглехидрати; 1 г белтъчини; 10 мг витамин С. Плодът е отличен източник на фолиева киселина, която помага за предотвратяване натрупването на хомоцистеин в кръвта. Чайотът е богат на витамин С и осигурява 17 % от препоръчителния дневен прием, а наличните антиоксиданти неутрализират свободните радикали. Редовният прием на витамин С поддържа естествения имунитет и предпазва от развитието на  различни инфекции. Според редица изследвания антиоксидантите могат да забавят или да предотвратят развитието на рак. Чайотът е полезен и срещу акне. Плодът е добър източник на цинк. Консумацията на чайот ни осигурява достатъчно витамин К, което е от полза за предотвратяване загубата на костна тъкан. Минералният състав на чайотът включва и калий, който благотворно влияе върху сърдечната дейност и спомага за намаляване на кръвното налягане. Богат е и на витамин В6, който допринася за подобряване на паметта. Клубените също се консумират. След варене приличат по вкус на картофи. Ядат се дори семките и младите филизи.
Според описанието на Сааде, видът е разпознат като нов от Патрик Брауни от Ямайка и е описан от него през 1756 г.
Различават се два подвида:
Дивият подвид (S. edule sylvestre) се среща в южно Мексико, в западната част на щата Веракруз и в щата Оаксака.
Култивираната форма - ядлив чайот (S. edule edule)  е използвана като земеделска култура още от ацтеките и маите. Разпространява се в цяла Централна Америка, Гватемала, Коста Рика, Никарагуа, Салвадор и Хондурас. Могат да се изброят над 30 различни наименования на чайота от съответните местни езици. Впоследствие е пренесен на другите континенти и понастоящем се отглежда в Южна Америка, Средиземноморието,  южните части на Русия, тропическите части на Южна Азия, островите на Индийския океан и Океания.
Чайотът е многогодишно пълзящо растение. Може да живее и плододава до 8 години, макар че след първото плододаване реколтата  постепенно намалява. В по-хладните райони живее от 1 до 3 години, а в умерените ширини не издържа на зимните студове. Има дебел корен, който образува клубени. При култивирания чайот от един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тънки тревисти разклонения. Както при всички представители на тиквовите, стеблата развиват ластуни и мустаци за опора. Листата са гладки и широки, със заострени връхчета. Дълги са 10-30 см и почти толкова широки. Дръжките са с дължина 8-15 см. Младите листа имат власинки и от двете страни, а възрастните запазват власинките си само от долната страна около дръжките.
Чайотът е еднодомно растение (на едно растение се разполагат цветове и от двата пола). Цъфти от април до декември. Цветовете му са еднополови (всеки цвят има само мъжки или женски органи) и са организирани в съцветия с дължина 10-30 см. Опрашва се от  пчелите.  Плододава от септември до януари, поединично или на двойки.
Плодът е месест или месесто-влакнест, с различна форма и често има надлъжни грапавини. Достига дължина 4-26 см и ширина 3-11 см. Цветът му е тъмно- до светлозелен, а при някои култивирани форми може да бъде бял до светложълт. Месестата  част е бледозелена или белезникава, с кисел вкус при дивите форми. При култивираните вкусът е сладък, приятен, а понякога може да  отсъства. Плодът има една голяма овално-сплесната
семка в средата, която прораства направо от плода - още докато е на стъблото при култивираните, а при дивите форми чак когато падне на земята.

 

 

 

 




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 747858
Постинги: 155
Коментари: 94
Гласове: 234
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. hobi