Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 12:13 - СРОКОВЕ ЗА ЗИМНАТА РЕЗИТБА
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 4665 Коментари: 0 Гласове:
1



image

Старите хора често казват: „Ела зло, че без тебе още по-зло”. Това се отнася и за резитбата на овощните – едно зло без което не можем да минем, тъй като ни предстои още по-голямо зло ако не го сторим.

Целта на резитбата е да се регулира така растежът и плододаването, че да се получат максимални резултати (качествени плодове, добър добив и висока реализационна цена). Ако овощните растения не се режат, те встъпват много рано в  плододаване, растежът бързо отслабва, короните се сгъстяват прекомерно и плодовете издребняват. Поради засенчване вътре в короните, плодните клонки започват да отмират, а растежът се изнася предимно в периферните части на короната. Такива дървета са непродуктивни, дават лошокачествени плодове и нисък добив. Силно сгъстените корони затрудняват растителната защита, създават се благоприятни условия за развитие на неприятели и болести, което е предпоставка за силно влошаване  качеството на плодовете, те остават дребни, повредени, деформирани и неоцветени.  Следователно резитбата на дърветата, особено след като започнат обилно да плододават, е абсолютно задължителна практика. Чрез резитбата се формира короната, подобряват се условията за проветряване и осветление във всички части, регулира се растежа и плододаването и се подмладяват  застаряващите дървета. Тези основни задачи на резитбата могат да бъдат изпълнени само при добро познаване физиологията на растенията и влагане на творчество при извършването й. Грубата намеса може само да осакати растенията и да нанесе непоправими щети. Най-често практикуваните зимни резитбени операции на овощните дървета са прореждането и съкращаването. При прореждането се отстраняват цели клони, клонки и клончета от дърветата, а при съкращаването се премахват отделни части от тях. С прореждането се постига просветляване на короните на овощните дървета, а със съкращаването - засилване на растежа в близост до направените отрези. По време на формиране на короните в млада възраст посредством съкращаване на продължителите на водача и скелетните клони се предизвиква тяхното разклоняване на определено място. През периода на пълно плододаване със съкращаването, както и с прореждането се регулира натоварването на овощните дървета с плодове.

Зимните резитби могат да се извършват през периода от упадането на листата през есента до разпукване на пъпките и започване на вегетацията през пролетта. Най-благоприятен срок за извършване на зимните резитби е времето след преминаване на зимните студове до началото на сокодвижението. Най-подходящи са месеците февруари и март, но в по-високите планински части това може да бъде и април. Обикновено такова срочно извършване на зимните резитби (в най-благоприятния срок) не може да стане в големите овощни градини и масиви. Налага се зимните резитби да продължат по-дълго и през не дотам благоприятни периоди.  Когато зимната резитба се извърши много рано наесен (още преди листопада) има загуба на резервни асимилати, които не са се оттекли още към дебелите клони, стъблото и кореновата система, служещи като депа за складиране на хранителните вещества през зимния период. При закъсняване напролет с резитбата също има загуби на асимилати, тъй като голяма част от тях вече са се придвижили към най-малките клонки и клончета, голяма част от които се премахват с резитбата. При голямо закъснение, набъбналите пъпки лесно се ронят и при резитбата част от тях могат да бъдат унищожени с отрязаните падащи клони. Поради това, както предивременната, така и закъснялата резитба отслабват дърветата, защото ги лишават от част от резервите, които те са изработили през предшестващия вегетационен период. Когато резитбата се извършва през зимата в студените мразовити дни, раните трудно зарастват, засъхват и отмират повече клетки до направените отрези, защото  камбиалната дейност е понижена. И все пак когато се налага да се реже и есен и зима (в дните когато времето позволява), насажденията трябва да се степенуват както по  възрастово състояние, така и по видове. Сравнително добре понасят резитбата през есента и зимата ябълките, крушите и сливите. Затова винаги се започва с тези видове. След тях се нареждат останалите (по-топлолюбивите) - праскова, кайсия, череша, вишня, актинидия. Прасковата се остава за пролетта, когато са преминали големите зимни студове, за да се вземе под внимание евентуалното измръзване на цветните пъпки. В прасковенопроизводните райони обаче не може всички насаждения да се оставят за пролетта. Ето защо при резитбата през есента и зимата се оставя определен резерв от плодни пъпки (дърветата се натоварват повече), като напролет допълнително се отстраняват част от оставените плодни пъпки, а добивът окончателно се нормира по-късно чрез прореждане на завръзите. При малините и къпините плододавалите двугодишни стъбла се изрязват след приключване на беритбата, а новите леторасти се режат през пролетта, в началото на вегетацията.  Резитбата на касиса се извършва през есента или в края на зимата до набъбване на пъпките. Дюлята може да позакъснее с резитбата напролет, защото тя по-късно се развива и няма опасност от загуба на хранителни вещества. За по-топлите пролетни дни се остават и орехите. При тях дървесината зараства по-трудно и е нужно топло време. Кестенът има по-продължителен период на покой (до април-май) и резитбата може да продължи по-дълго напролет. Желателно е да се започва с резитба на по-старите плододаващи дървета, а след това да се премине към по-младите. След преминаване на зимните студове трябва да се извършва резитбата на младите овощни дървета и особено на новозасадените. Те се режат преди набъбване на пъпките, но без да се закъснява много, тъй като всяко закъснение е съпроводено със загуба на асимилати нужни за прихващане на растенията и за първоначалният растеж на дърветата.   Изключително вредно въздействие има късната зимна резитба при младите овощни дървета. Извършена при силно набъбнали пъпки, особено при вече започнали разпукването и разлистването си, загубата на хранителни запаси от органични вещества е значителна и останалите резерви са недостатъчни за нормалното развитие на по-ниско разположените пъпки, които дават слаб прираст на дърветата. Слабото развитие на листата и леторастите се отразява неблагоприятно и върху развитието на кореновата система, тъй като малкото на брой и по-дребни листа имат по-ниска фотосинтетична активност, образуват по-малко пластични вещества, което в крайна сметка отслабва растежа във всички части на дървото.  Колкото по-младо е дървото и колкото по-голям е процентът на премахнатите с резитбата части по отношение на общата маса на короната, толкова по-голямо значение има срокът на резитбата. При големите овощни дървета, когато с резитбата се премахва малка част в сравнение с общата маса на короната, нито ранната зимна резитба, извършена непосредствено или наскоро след края на вегетацията, нито късната зимна резитба, извършена при започване на сокодвижението до началото на вегетацията, няма да имат чувствителни вредни последици в случаите, когато не се премахва голям процент растежни точки. При младите и слабите дървета обаче последиците от такива резитби са вредни, затова при тях най-добре е зимните резитби да бъдат извършвани в най-благоприятния срок - през февруари и в началото на март. Рано през есента, както и с известно закъснение напролет може да се режат онези дървета, които имат силен вегетативен растеж. При тях загубата на част от асимилатите, дължащо се на ранната резитба през есента или на закъснялата през пролетта, може да подейства положително за отслабване на буйния растеж. Такава загуба на асимилати не трябва да се допуска при слаборастящите дървета, които трябва да се режат в най-благоприятния срок. Препоръчително  е при отрязване на дебели клони раните да се замазват с овощарска замазка или блажна боя за по-благоприятното им зарастване. При нашите климатични условия не се наблюдават забележими недостатъци при зарастване на раните и без да се замазват, дори когато резитбата се извърши през есента или през хубавите зимни дни, затова тази практика не е задължителна. По-важно е инструментите за резитба да са в отлично състояние. Острите ножици и триони остават гладки рани, които заздравяват по-лесно.

Режете овощните дървета с вещина и въображение, с подготвени инструменти, в най-подходящите срокове.

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 747888
Постинги: 155
Коментари: 94
Гласове: 234
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. hobi