Резитбата е важна и деликатна операция при отглеждане на овощните дървета. Особено важна е в началния (младенчески период), преди  дърветата да встъпят в плододаване, за изграждане на здрава и плодоносеща структура. При формиране на короната и регулиране на растежа на овощните дървета, трябва да се познават и прилагат някой основни принципи. Те са важни с оглед осигуряване на оптимални условия за бъдещото плододаване. Тези принципи са общовалидни и трябва да се вземат под внимание, независимо от избраната система на формиране.

1. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВО СРАСТВАНЕ МЕЖДУ СКЕЛЕТНИТЕ ЧАСТИ. Скелетните клони на овощните дървета носят огромен товар когато започнат да плододават. Това налага те да бъдат здраво сраснали, за да не се разцепват в основата си или да се чупят. При неспазване на това изискване (още при формирането на короната) по-късно, в години с обилно плододаване,  се отцепват цели скелетни клони и разклонения. Дърветата се осакатяват и се лишават от плододаваща дървесина. Здравината на срастването на скелетните части зависи от ъгъла под който те израстват, от съотношението между дебелините на носещите клони   и разклонения и от близостта на отделните скелетни части. Колкото ъгълът на израстване на съответното разклонение е по-широк, толкова срастването е по-добро. При формирането на скелетни клони се подбират клончета, които израстват от водача под ъгъл над 45^о, а за скелетни   разклонения – под широк ъгъл спрямо скелетните клони. Израстващите под остър ъгъл клончета се смятат за конкуренти на водача и се премахват при формиране на короната. Освен от ъгъла, здравината на срастване  зависи и от дебелината на носещите клони и съответните разклонения. Колкото по-дебела е частта, която носи разклонението, толкова по-здрава е връзката между тях и обратно. При еднакви или близки по дебелина части, здравината на срастването силно намалява. Ето защо разклоненията трябва да бъдат строго подчинени на клоните по отношение на дебелината им. Върху здравината на срастване играе роля и близостта на скелетните части. Здраво срастване се получава, когато на един етаж има три, най-много четири скелетни клона. При сортове с прибрани корони е за предпочитане да се оставят три скелетни клона на етаж, а при сортове с по-широки корони броят на клоните в един етаж може да достигне четири, като най-често те са разположени на кръст и израстват от  съседни, но по-раздалечени пъпки. Това се отнася задължително за чашовидната корона, където няма водач, а скелетните клони трябва да са раздалечени на известно разстояние. Спазването на тези условия са задължителни както за короните без опорна конструкция, така и за палметите.

2. РЕДУЦИРАНЕ НА СКЕЛЕТНАТА ДЪРВЕСИНА. Отделните части в короната не трябва да си пречат, да не заемат много място (да се изградят редки корони) и да не предизвикват засенчване. От друга страна трябва добре да се гарнират с обрастваща дървесина по цялата дължина. Това условие е предпоставка впоследствие да се извършва по-щателна растителна защита, да се получава по-качествена продукция и по-добро оцветяване на плодовете в периода на пълно плододаване.

3. ПОДХОДЯЩ НАКЛОН НА СКЕЛЕТНИТЕ ЧАСТИ. От наклона, под който растат основните клони и разклонения в короната зависи както линейното им удължаване, така и обрастването им с плодна дървесина. При вертикално разположение, най-силен е растежът във връхната част. Тогава клоните нарастват на дължина, но не се гарнират равномерно с обрастващи клонки (основата се оголва). Колкото се променя наклонът на клоните от вертикално към хоризонтално положение, толкова растежът на дължина се забавя, а гарнирането се подобрява. При наклон около 30^о спрямо хоризонталата, клоните обрастват най-равномерно. При напълно хоризонтално разположение на клоните, в основата им се развиват най-силни разклонения, а към връхната част – по-слаби. Водачът (централният клон) трябва да се ориентира вертикално, за да се удължава по-бързо и да се осигури равномерно развитие на скелетните клони. За скелетните клони най-благоприятен е наклонът около 45^о спрямо водача. Този наклон осигурява добър растеж на височина и задоволително гарниране с обрастваща дървесина. Този наклон е подходящ и за постигане на добра съподчиненост в развитието на отделните етажи в короната. За скелетните разклонения най-благоприятен е наклонът от 30^о спрямо хоризонталата при което се създава по-голяма ширина на короната и по-благоприятни условия за добър светлинен режим във всичките й част.

4. ПРАВИЛНО СЪОТНОШЕНИЕ В РАЗВИТИЕТО НА СКЕЛЕТНИТЕ ЧАСТИ (в зависимост от положението което заемат). При формирането на закръглени корони с водач най-ниско разположените скелетни клони трябва да бъдат най-добре развити. Колкото по-нагоре по водача се намират, толкова по-слабо развитие трябва да имат. Подобна подчиненост е необходима и при разклоненията на скелетните клони. Подчинеността на скелетните клони и разклоненията им отгоре надолу трябва да се спазва при всички видове корони (както при закръглените, така и при плоските). Тази съподчиненост в развитието на скелетните части е необходимо условие за противодействие на естествената склонност за изнасяне на растежа към по-високите части в короната  (особено към върха) и за отслабване на по-ниско разположените. За поддържане на необходимото равновесие и подчиненост в короната, в едни случаи се налага да се засили, а в други да се отслаби развитието им. Задържащо влияние върху уголемяването на клоните имат наклоняването, натоварването с повече плодове и лятната резитба. За по-добро развитие на клоните допринася по-изправеното положение и особено намаленото натоварване с плодове.

5. СЪОБРАЗЯВАНЕ С ХАРАКТЕРА НА РАСТЕЖА. Отделните видове и сортове овощни дървета имат различен характер на растежа. Едни  дървета имат базипетален растеж, а други акропетален. При акропеталните растения към върха се развиват по-силни разклонения, а към основата все по-слаби, като съществува подчертана тенденция за изнасяне на растежа във връхната част на короната.  Типично базипеталните растения развиват по-силни разклонения към основата на короната и колкото се отива към върха разклоненията стават по-слаби. За да покарат по-силни разклонения в основата на короната при акропеталните растения се налага съкращаване на дръвчетата след засаждане, докато при растения с базипетален растеж това не е нужно. Базипетален е растежът на прасковата. При ябълката има сортове с типично акропетален растеж (Златна превъзходна), с базипетален (Старкримсон) и сортове заемащи междинно положение. При крушите растежът е различен при отделните сортове. Много склонен към изнасяне на растежа във връхните части на короната е сортът Хардиева масловка, докато при Жифардова масловка и Харденпонтова масловка (с базипетален растеж) това не е характерно. Характерът на растежа определя не само резитбата след засаждането, но и подхода през целия период на формиране на короната. При акропетален растеж стремежът при резитбата трябва да бъде формиране  в основата на короната силни разклонения, които да поемат товара на по-горните скелетни части и да не позволят изнасяне на растежа във връхните части. При базипеталния растеж не се налагат специални мерки за принуждаване развитието на скелетни части в основата, тъй като растенията сами създават добра съподчиненост между  разклоненията.

Спазването на основните принципи при резитбата на овощните дървета позволява изграждането на здрави, хармонично развити растения и нормално обрастване на всички части на короната с жизнена плододаваща дървесина, която осигурява  качествена продукция.