Алое вера (Aloe vera) е тропическо растение от Африка, от семейство Асфоделови,. Познати са много видове, но най-разстространено е Алое вера или медицинското алое (това което се използва за медицински цели). Има сочни дебели листа. Добре познато е още от древността със своето омекотяващо, успокояващо и лечебно действие върху кожата. Листата му съдържат антрахинонови гликозиди, биогенни стимулатори, всички важни витамини, най-необходимите за човека минерали, ценни аминокиселини, протеини и др. Първите писмени доказателства за неговите лечебни качества са открити в египетски папирус датиращ от 3500 год. пр. н.е. Египтяните го споменават като “Растението на безсмъртието”. Много са свидетелствата за използването на „магическата” билка от древните египтяни, гърци и римляни, както и от народите, населяващи Индия и Китай. Хипократ описва лечебните му свойства и говори за облекчаване на стомашни болки при използването му. Ботаникът Диоскурид лекува със сока натъртвания и синини, възпаления на сливиците, гингивит, болести на гърлото и проблеми в устната кухина. Известно е, че  Нифертити и Клеопатра са разчитали на него, за поддържане на неземната  си красота. Те използвали гел от свежо Алое, за да запазят кожата си еластична и свежа. В Индия през четвърти век преди Христа хората вярвали, че растението Алое вера расте в Райските градини. Наричали го “Мълчаливия лечител” и го използвали за лечение на кожни заболявания и възпаления. Индианците вярвали, че растението има могъщи подмладяващи свойства, и че “изворът на младостта” се крие в храстите на  Алоето. Това растение е използвано в билколечението още в началото на първи век от новата ера. За него се споменава в Новия Завет (Йоан 19:39:40) - "Дойде също и Никодим и донесе около сто литри смес от смирна и алой".

Алое вера спира  растежа на раковите клетки, намалява  високото кръвно налягане и високия холестерол, подобряване качеството на кръвта и кислорода в кръвта, облекчава възпаленията и успокоява болките при артрит, защитава  организма от оксидантния стрес, предпазва от камъни в бъбреците, алкализира организма, лекува язви, болеста на Крон и други нарушения в храносмилането, стопира развитието на  рака на дебелото черво, лекува червата, стабилизира кръвната захар и намалява триглицеридите при диабетиците, нормализира перисталтиката на червата, лекува изгаряния, подхранва тялото с витамини, ензими и гликонутриенти, хидратира кожата, намалява риска от инсулт и инфаркт и др. Тези свойства са спечелили на Алое вера името „Растението чудо”.

Алоето е една от най-широко използваните съставки във висококачествените продукти за лечение и поддържане на кожата. Алое успокоява, хидратира, подхранва кожата  и ускорява регенерацията на кожната тъкан. Факт е, че използването на гел от пресен лист от Алое вера нанесен върху лицето е много по-добър дори и от най-скъпия крем за кожата. И докато повечето хора познават само външното приложение, то използването му за вътрешна консумация е вълшебно, не само за здравето на кожата, но и за целия организъм.

Според изследвания на специалистите, консумацията на Алое (сурово или преработено) удължава  с 10% средната продължителност на живота.

Какво точно съдържа  Алое вера? - вода, 20 минерали, 12 витамини, 18 аминокиселини, 200 фитонутриенти, (включително ензими, тритерпени, гликонутриенти и гликопротеини), полизахариди,  фенолни гликозиди и др. Сред минералите, които откриваме в алое вера, са калций, натрий, желязо, калий, хром, магнезий, манган, мед и цинк. Гелът от алое вера съдържа витамините А, В1, В2, В6, В12, С и Е, фолиева киселина и никотинамид.

Оттглеждане

Алоето е добре познато със своите водозадържащи свойства. Ако лист алое се откъсне от растението, той може да издържи няколко седмици без да изсъхне, а поставен във вода,  отново се прихваща.
Алое Вера е топлолюбиво растение и е изключително податливо на измръзване (съдържащо 95 % вода). В топлите райони трябва да се засажда  на слънчеви или полусенчести мяста. Почвата трябва да е богата на хумус и добре овлажнена. В районите с умерен климат, най-добре е Алое вера да се засажда в саксии, разположени на осветено място, близо до прозорец, където слънцето грее най-много. През лятото може да се изнася  навън. През зимата се полива рядко, а през лятото по-често, но чак тогава когато засъхне горния почвен пласт. Засаждането на алоето трябва да става в широка, а не дълбока саксия, защото развива мощна хоризонтална коренова система. Поне веднъж годишно растението се нуждае от наторяване,  за предпочитане  с обогатена почвена смес или добре угнил оборски тор, (чрез изгребване на част от горния слой на почвата  в саксиите и добавяне на обогатената почвена смес или оборския тор). Размножаването е много лесно, достатъчно е да се отдели едно разклонение и да се засади в нова саксия или пък да се използват издънките. Добре е да се остави малко да завехне и тогава да се засажда – обикновено в рохкав субстрат.

Приложение в домашна обстановка:

За домашно лечение може да се използва пресен сок от листата при малки рани от изгаряне. Също така помага и при опарване от коприва или одраскване. Откъсва се лист, обелва се и се намазват раните със сока. В домашна обстановка може да се консумира и прясно изцеден сок от един лист, самостоятелно или смесен със сока от различни плодове, но за предпочитане е предварително да се консултирате със специалист.

Дозата зависи от това с каква цел  пием алое. Някои хора пият всяка сутрин около 60 ml, за да поддържат добро общо състояние. Други приемат по-големи количества, защото имат конкретни оплаквания (около 170 ml на ден и повече). Препоръчителната дневна доза за Forever Freedom е 60-120 ml в зависимост от оплакванията.

При артритни заболявания -  смесете около 500 грама сок от алое, 700г мед и 1 литър червено вино, разбъркайте и поставете сока в стъклена бутилка с тъмни стени в хладилник. Пийте по 50 мл от сместа 30 минути преди хранене, 3 пъти на ден.