Около вилата или в двора на къщата често засаждаме различни овощни дръвчета. Това осигурява екологично чиста продукция за семейството, пестят се средства от закупуване на плодове, а понякога се  осигуряват и допълнителни доходи. В много случаи това е полезно  физическо натоварване компенсиращо заседналия живот.

През първите години на засаждане младите овощни дръвчета използват само част от площта на насаждението. Короните са малки, кореновата система също не е достигнала големи размери. Това дава възможност за отглеждане на други култури, заемащи неизползваната от овощните дървета площ. Подкултурите (междинните култури) се отглеждат само в младите овощни градини, до встъпването им в пълно плододаване, а междуредията на храстовидните култури (малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, арония и др.) се използват за отглеждане на подкултури най-много през първата и втората година след засаждането им.

Можем ли да засаждаме всичко в междуредията? Не, неможем, тъй като в много случаи това ще се окаже вредно за овощните дървета, ще създаде неудобство при тяхното окопаване, поливане или растителна защита. Можем обаче да подберем такива междуредови култури, които няма да си пречат, а в определени случаи могат и да се допълват. Като подкултури в овощните градини трябва да засаждаме такива, които няма да се конкурират с дърветата по отношение на влагата и хранителните вещества, най-вече през май и юни, при най-усиленият им растеж (растежът на леторастите,  листата и цветовете), и които няма да пречат през целия вегетационен период при обслужване на овощните дървета. От друга страна трябва да се съобразяваме и с изискванията на междинните култури, защото от тях ще очакваме също продукция. Ако засадената площ с дървета е малка, няма какво да му мислим, но когато тя надвишава декар се изисква компетентност. И като изключим тази част от градината, където ще засадим цветя, останалата площ можем да заемем с подходящи междинни култури. 

Късното поливане през есента на някои зеленчукови култури (късно зеле, праз, късни домати и други) удължава растежа на дърветата и дървесината им остава недобре узряла и чувствителна към измръзване. Това не трябва да се допуска,тъй като ниските зимни температури често повреждат не само листните и плодни пъпки, но и дървесината. Правилно е междуредовите култури всяка година да се редуват: – листни зеленчуци (салати, ранно зеле); плодови зеленчуци (пипер, краставици, тиквички);  корено- и клубеноплодни (картофи, моркови); бобови растения (фасул, бакла, грах) и др. Това от една страна ще предотвратява заплевеляването и нападението от едни и същи болести и неприятели, а от друга страна от почвата ще се извличат или натрупват различни хранителни вещества. Особено полезни са бобовите растения, тъй като обогатяват почвата с азот. Избират се също така и култури, които с увеличаване на короните на дърветата да понасят частично засенчването (ягоди, фасул, салати, моркови и др.).

При използване на междуредови култури е нужна  много добра агротехника за всички растения. Почвата да се поддържа винаги чиста от плевели чрез редовни обработки. Дърветата да се окопават в широки (50-60 см околостъблени кръгове) или ивици по дължината на редовете. С всяка година тези разстояния да се увеличават. Заетата от междинните култури площ постепенно намалява и когато дръвчетата се развият напълно, цялата повърхност се поддържа в черна угар. Внасят се редовно и по-големи количества торове, за да се задоволят напълно нуждите от хранителни вещества както на дърветата, така и на подкултурите. Полива се редовно. Често пъти растителната защита е затруднена. Част от разтворът попада върху подкултурите и замърсява продукцията. Ето защо 20-25 дни преди прибирането на реколтата от междуредовите култури дърветата не трябва да се пръскат с отровни препарати, освен ако те не са с краткотрайно действие. Нормалното развитие и плододаване на овощните дървета при отглеждането на междуредови култури не се нарушава само при действително спазване на посочените изисквания, което е напълно възможно.

Зимните житни растения са неподходящите за междуредово  засяване в овощните градини по отношение на влагата и хранителните вещества. През пролетта те изчерпват голямо количество нитрати и лишават младите дървета от азотни торове. Компромис може да се прави само с някои култури с по-късни посеви. При засаждане на окопни култури, по-удачно е да се засаждат такива с по-късен срок, за да не пречат на овощните дървета по отношение на влагата и хранителните вещества.

Най-вредно влияние върху развитието на овощните дървета оказват многогодишните треви (люцерна, детелина и др.). Те са растения, които развиват мощна коренова система, черпят много вода и хранителни вещества,  площта не се обработва, затруднява се достъпът на кислород до корените на младите дървета. Те са вредни и поради факта, че заплевеляват почвата. От друга страна коситбите през вегетацията възпрепятстват химическата защита на дърветата и се развъждат много болести и неприятели. Слънчогледът също е неподходящ като междуредова култура в овощните градини. Той развива голяма надземна маса, която пречи на проветряването и огряването на младите дървета,  като  създава условия за развитие на редица болести и неприятели.

Фиевата смес благоприятства обогатяването на почвата с азот, но развива голяма листна маса (за която е нужна много вода) и силно изсушава почвата. Тя трябва да се засява само където има достатъчно влага, а на младите дървета да се осигуряват достатъчно големи околостъблени чаши (или околостъблени ивици), които да се обработват и поливат редовно.

Като междинни култури в младите овощни градини са подходящи тези, за които се изисква грижлива обработка на почвата и редовно отстраняване на плевелите през пролетта и лятото. Подходящи за междуредови култури са фасул, грах, бакла, картофи (почти всички зеленчукови култури), захарно и кръмно цвекло, тикви, пъпеши, ягоди, и др. Зеленчуковите култури са много подходящи за отглеждане в овощните градини, понеже се торят, обработват и поливат редовно. От тях трябва да се избягват тези, които се нападат много от брашнеста мана и тези, които се поливат до късно през есента (зеле, праз, късни домати и др.). Ягодите и зеленчуците са много подходящи за междуредови култури, но трябва да се внимава с химическата растителна защита. Ранното прибиране на реколтата от ягоди и от някои зеленчукови култури дава възможност правилно да се извършат  пръсканията на дърветата през вегетацията. Ягоди, марули и други ранно прибиращи се зеленчуци могат успешно да се отглеждат и под асмите, стига да им бъдат осигурени нужното поливане и подхранване.

При отглеждане на междуредови култури в овощните градини освен старателните грижи за обработка на почвата и растителната защита, необходимо е да се обърне голямо внимание и на торенето на градините. То  трябва да е по-редовно и с по-големи торови норми, за да се задоволят нуждите както на овощните дървета, така и на междуредовите култури. Необходимо е да се вземат допълнителни мерки и правилно съчетаване на  торене, обработка на почвата и напояване, за да не се допусне почвата да обеднее и да се изсуши от междуредовите култури за сметка на овощните дървета. Не трябва да забравяме, че овощните дървета са многогодишни (престояват много години на едно и също място) и каквото заложим в началото, такова ще берем за в бъдеще, такива ще са и добивите, и качеството на плодовете. Всяка грешка в началото при младите овощни градини се отразява пагубно.

Междуредовите култури трябва да се редуват правилно, като се съблюдава видовия състав на овощните дървета и подложките. Някои видове и подложки понасят засушаване, но други изискват повече влага и обилно торене, което определя и засаждането на определени междуредови култури. Трябва да запомним едно, че добра продукция от междуредовите култури  можем да получим (като осигурим и добро развитие  на дърветата) само при двойно положени грижи.