Родът циния обхваща  20 вида едногодишни и многогодишнирастения от семейство Asteraceae, произхождащи от  сухите пасища в районите на  Югозападна и Южна Америка и основно от Мексико. Циниите са наречени на името на германския ботаник от Гьотинген Йохан Готфрид Цин (1727-1759) и са едни от най-разпространените едногодишни летни цветя. Циниите са израз на благодарност и признателност. Масовото им размножаване и култивиране започва през 19 в. У нас се отглеждат сортове произлезли от вида Zinnia elegans Jacq, известни като Zinnia violaceae. Различните форми и багри на това красиво цвете са допринесли за повсеместното му отглеждане. Съществуват над 100 селекционирани сорта. Обикновено циниите се засаждат в цветни групи, самостоятелно или с други цветя. Закръглените форми на съцветията на циниите, заедно със заострените, високо изправени съцветия на салвията и лавандулата представляват комбинация, изпълнена с красота. Ниските форми са прекрасен килим на зелените морави, а формират и чудесни бордюри. Циниите се засаждат и пред храсти за плавно преминаване от тревните площи към по-висока растителност. Може да се отглеждат и в контейнери и оранжении целогодишно. Високите форми са много подходящи за рязан цвят, който издържа дълго време потопен във вода. Успешно може да се транспортира на по-дълги разстояния. Циниите са представени с такава богата палитра от цветове, че от тях може да се изваят вълшебни композиции. Цинията е бързорастящо растение. Стъблата са прави, слабо разклонени и вдървенели. Срещат се ниски форми (20 cm), средно високи (30-40 cm) и високи (60-80-120 cm). Листата са срещуположни, яйцевидни, приседнали. Цялото растение е окосмено и изглежда кожесто. Едрите пъпки също имат декоративна стойност.  Големината   на  цветовете  е  между  5 и 15 cm. Цветните   кошнички   са кичести или прости  (цветният диск е съставен от един или много кръгове езичести и тръбести цветчета). Цветовете са бели, жълти, оранжеви, аленочервени, карминени, лилави, розови, бледозелени, кремави и др. Цъфти от юли до септември. Цинията дава много бежовокафяви, плоски и едри семена, които се събират през цялото лято.
Какви условия са нужни за цинията? Тя изисква топли, открити, слънчеви места (с огряване през целия ден), защитени от вятъра.  Предпочита богати, добре наторени почви с градинска структура. Изискванията към рН са с по-широк диапазон – от 6,1 до 6,5 (леко кисели), 6,6 до 7,5 (неутрални) и 7,6 до 7,8 (леко алкални почви). Когато цинията се отглежда в оранжерии (където цъфти през цялата година) се използва почвена смес, състояща се от 2 части торф, 1 част глинеста почва и 1 част перлит или пясък. Към почвената смес се добавя бавноусвояващ се тор, малко хидратна вар и тор с микроелементи. Това е нужно за регулиране рН на почвата и обогатяването й с хранителни елементи. Циниите не трябва дълго време да се оставят засушени. Те изискват влага, но не и преовлажняване. Понасят добре високите температури и сухия въздух, но в период на продължително засушаване цветовете издребняват.
Отглеждане на растенията. Размножаването на цинията става със семена. Събраните през лятото семенца се съхраняват до пролетта в книжни кесийки, на проветриво и сухо място. Оронването на семенцата може да стане и напролет след запазване на целите изсъхнали цветове. Трябва да се запомни, че циниите, независимо кой сорт или разновидност са, трябва да се изнасят на открито най-рано в края на май, при температура на почвата 20^оС. Засяването на семената става през април. Обикновено те поникват за 10 дни, а първите цветове се появяват след два месеца от засяването им. Разсадът се засажда при разстояния 20-30 cm между растенията. Не трябва да се допуска заплевеляване на младите растения, тъй като те се нуждаят от много слънце и топлина. В началото се прави плевене, а впоследствие и окопаване. Циниите се подхранват през 14 дни, за да се осигури масов и продължителен цъфтеж, без да се предпочитат азотосъдържащите торове. Поливките са задължителни. По-взискателни са растенията отглеждани в контейнери. Редовна практика е премахването на прецъфтелите цветове. През лятото (след прецъфтяване) централното цветоносно стъбло се прекършва. Така се активизира допълнително разклоняване и цъфтежът през есента е изобилен. Циниите се нападат от листни въшки, акари, охлюви, брашнеста мана и др. За да са свежи и красиви растенията през цялото лято, редовно трябва да се унищожават както вредителите, така и болестите. Да не се избързва с химическите препарати, а първо (за 1-2 дни) внимателно да се засушат растенията. Нападнатите от въшки листа да се третират с разтвор от веро, в хладните часове на деня. Може да се използва и извлек от тютюневи листа или от цигари, натопени за няколко дни във вода. Циниите се посещават много от пчелите и неправилното боравене с химически препарати може да нанесе големи поражения на пчелните семейства.

Видове и сортове. Цинията може да се намери в толкова много разновидности, че и най-капризните цветари да останат задоволени. Zinnia angustifolia достига на височина 30-40 cm и цъфти с оранжеви цветове, с диаметър 3 cm. В диво състояние тя е широко разпространена в Мексико и югоизточните части на САЩ. Смята се за едно от най-лесно приспособимите цветя. Не се напада от гърби заболявания. Най-ефектна от тази разновидност е бялата циния - Chrystal white, която е носител на няколко престижни международни отличия. Може да се сади  в кашпи на терасите. Друга интересна циния е Mexican orange, която цъфти оранжево и почти не се отличава от дивите си събратя. Zinnia peruviana е родом от Перу. Нейните съцветия са много ярки. На височина достига до 70 см. Идеална е както за свежи букети, така и за изсушаване. Позволява садене в кашпи, саксии, контейнери и дори като висящо растение. Най-ефектните хибриди от този вид са Caramel (с карамелен цвят) и Indian Red, която цъфти в червено. Zinnia Profusion Cherry е с хибридния представител Profusion Cherry, получил множество високи отличия. Ярките вишнево-червени цветове се разтварят през юли и издържат до октомври. Zinnia linearis (Zinnia angustifolia) има листа с формата на пика. Много топлолюбив вид. Цветовете му обикновено са жълти, оранжеви или бели. По-устойчив е на брашнеста мана. Zinnia elegans (Zinnia violacea) е най-разпространеният вид у нас. Височината му варира от 15 cm до 80 cm. Цветовете са различно обагрени и с различна структура. Zinnia elegans е с необикновени ярки багри и пастелни нюанси, дори има и такива със зелен цвят. В диво състояние расте в Мексико. Този вид  се разделя на няколко групи. Най-прочути са гергиновите, кактусовите и хризантемовидните форми. Сортът Envie се отличава от всички останали по необичайната окраска - нежно светлозелено. Isabellina има изящни кремаво-жълти цветове и достига до 80 см височина. Хибридът Sprite Choice Mix е с височина 45 cm. Съцветията на този хибрид не са плоски като при останалите, а конусовидно оформени. Багрите им варират от бяло през розово до малиново. Кримсън монарх има яркочервени съцветия, Полар беър е с бял цвят и лек зелен оттенък, Кенеди бърд е с яркоцълти лимонени цветове, Илюминейшън е яркорозов, Лавендел е светлолилав. Всички те спадат към групата на гергиновите. Най-добри за балконски сандъчета са новите, ниски и компактно растящи селекции от серията Питър Пан (отличена със златни медали). Достигат на височина до 30 cm, съцветията са с големина 8 cm - бели, златисто-жълти, оранжеви, нежнорозови, карминови и пурпурни. Дриймланд са високи  20-25 cm, съцветията са едри кошнички с диаметър 9-10 cm - кремавобели, нежно-розови, розови, пурпурночервени, златистожълти. Подходящи са за саксии. Към типично саксиините цинии спадат  Swizzle с височина 20-30 cm (в средата цвета е червен, следван от бял или жълт кръг и с червени венчелистчета) и сортът  Short Stuff със смесени цветове (розови, жълти, червени, оранжеви, бели) и височина 20-25 cm. Сортът Тумбелина са с цветове приличащи на далии, в смесени тонове. При сорта Фантазия отделните цветчета са завити под формата на тръбички, наподобяващи хризантемите (с рошави съцветия). Има създадени хибриди между двата вида (Z.elegans х Z.linearis) за създаване на устойчивост на брашнеста мана. Между тях е и серията Sakata в Япония, с единични и двойни цветчета.