Трудно си представяме каква сила е необходима на семената, за да поникнат -  да пробият обвивката си (понякога твърда и жилава), да преодолеят гравитацията, да противодействат на тежестта на почвата и въздуха, и кълновете да се покажат над земята. Степента на тази сила определят биофизиците, но е ясно, че семената са включили в себе си потенциала на цялата слънчева енергия.

Можем ли да „впрегнем” силата на семената?... Използването им за храна е съпътствало човека от дълбока древност. Житните и бобовите семена, черупковите плодове и семената от маслодайните растения са неизменни спътници в развитието на човешкия род. Те са оказали огромно влияние върху живота, бита и културата му. И колкото и да звучи всичко познато, има какво да узнаем за силата на семената в съвременното екологично хранене. Всички живи форми притежават  структура, енергия и информационно поле (памет). Наред с веществата и енергията ние поглъщаме от зърната и информацията. И този заряд от памет се вгражда в нашето информационно поле, насища го и го укрепва с жизнеутвърждаваща нагласа. Семената и зърната са дар приготвен с любов от природата. На нас ни остава само с благодарност да приемем този дар.

Семената са богат източник на протеини, минерали, витамини и други хранителни вещества повишаващи жизнеността. Консумирани сурови, те са ценен източник на животворяща сила за организма.

     ➢ Тиквените семена  стимулират кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение, подхранват мозъка и стимулират функциите му.  Съдържат цинк, витамините А и С, витамини от В групата, калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни соли, омега-3 и омега-6 мастни киселини и др. Препоръчват се при усилена умствена дейност, по време на обучение. Полезни са и за хората от третата възраст. Тиквените семки са  безвредни средства срещу чревните паразити. Олиото от тиквените семки оказва и леко слабително действие. Полезно е при жлъчнокаменна болест и стимулира обмяната на веществата. Препоръчва се и при възпалителни заболявания на белите дробове и дихателните пътища, както и при стоматит и парадонтоза. Намалява неприятните усещания при цистита. Профилактично се използва срещу атеросклероза. При дерматит, екзема, псориазис, както и при изгаряне, спомага възстановяването на кожата.

➢ Слънчогледовите семена са перфектни за отслабване, тъй като подобряват  храносмилането. Изключително богати са на фолиева киселина, важна за репродуктивността. Те съдържат набор от полезни мазнини, антиоксиданти, витамин Е, селен и мед. Витамин Е (основният мастно-разтворим антиоксидант, неутрализиращ свободните радикали) проявява значителен антивъзпалителен ефект при остеопороза, артрит и др. Фитостеролите понижават холестерола, укрепват имунната система и намаляват риска от някои видове рак. Магнезият успокоява нервите, подобрява дейността на мускулите и кръвоносните съдове, помага при астматични пристъпи, понижава кръвното налягане, предпазва от мигрени  и редуцира риска от инфаркт. Селенът подобрява детоксикацията,  предизвиква синтезирането на нови клетки и потиска  раковите.

➢ Лененото семе е пълноценен източник на протеини и съдържа редица незаменими аминокиселини, антиоксиданти (витамини А, Е, С),  витамини от групата В, елементите  Zn, Cu, Mg, Mn, Fe и др. Препоръчва се като добавка към храната  по време на диети, за вегетарианци и спортисти. Лененото семе се отличава с богатото си съдържание на омега-3 алфа линоленова киселина и омега-6 линолова киселина, мононенаситената олеинова киселина и наситените  палминова и стеаринова киселини. В 100 g ленено семе се съдържат 29,88 g въглехидрати; 1,55 g захари; 27,3 g фибри; 42,16 g мазнини; 19,29 g белтъчини; 1,644 mg тиамин (вит.В₁);  0,161 mg рибофлавин (вит.В₂); 3,08 mg ниацин (вит.В₃); 0,985 mg пантотенова киселина (вит.В₅); 0,473 mg вит.В 6; 0,6 mg вит.С; 255,00 mg калций; 5,73 mg желязо; 392,00 mg магнезий; 642,00 mg фосфор; 4,34 mg цинк; 813,00 mg калий. От лененото семе се произвежда и незаменимото ленено масло. Лигнините (фитоестрогените) в семената и маслото имат антикарценогенни свойства, особено по отношение на рака на простатата и гърдата. Показват изявени антибактериални, антивирусни и антимикотични качества. Омега-3 мастните киселини участват в строежа на нервната тъкан, ретината и сърцето. Те нормализират  липидната обмяна, понижават „лошия” холестерол, предпазват от атеросклероза, исхемична болест на сърцето и хипертония, намаляват образуването на тромби и предпазват от инфаркти и инсулти.

➢ Сусамът е за здрава кожа и  кости, гъсти коси и дълголетие. В сусамовите семена се съдържат 20 % белтъчини, 50 % растителни масла, 16 % захари, 9 % влакнини, витамините В₁, В₂, В₃, каротени, калций, магнезий, желязо, цинк, калий и фосфор. Диетолозите твърдят, че сусамът може да понижи нивото на холестерола и кръвното налягане, и помага при стопяване на мазнините. Използва се при остеопороза, анемия, безплодие, изпотяване, сърдечни заболявания, мозъчни проблеми, депресия, неврози. Сусамовите семена и олио са отлични източници на витамин Е, омега-6 и мононенаситени мазнини, които намаляват риска от сърдечни заболявания и поддържат здрави кожата и косата. В-витамините укрепват нервната система и подпомагат преодоляването на стреса. Калцият и магнезият са необходими за сърцето,  цинкът – за укрепване на имунитета, а селенът – за борба с бръчките. 

➢ Чиа е от семейство ментови. Малки по размери семена, но с изключително мощни качества. Богати на фибри, протеини, хранителни масла, разнообразни антиоксиданти и калций. Проучванията показват, че семената от чиа стабилизират кръвната захар и спомагат за намаляването на теглото. Тези малки семена са съставени от 34% омега-3 мастни киселини.  Имат два пъти повече антиоксиданти от боровинките, пет пъти повече калций от млякото, два пъти повече калий от бананите и три пъти повече желязо от спанака. Богати са на бор, който спомага за придвижването на калция към костите. Две супени лъжици чиа дават около 7 g фибри, 4 g протеин, 205 mg калций и 5 g омега-3 мастни киселини. Може да се добавят към сутрешната закуска с мюсли или овесени ядки, салати и др. Лесно смилаеми са за разлика от лененото семе и не трябва да се смилат преди ядене. Консумацията на 1 супена лъжица на ден е достатъчна.

➢ Конопените семена са перфектно балансирана здравословна  храна с богато съдъжание на омега-6 и омега-3мастни киселини. Съдържат 30% чист протеин и 40 % фибри. Изследователи и лекари считат конопените семена за една от най-ценните храни на планетата. Издръжливостта на семената и хранителната им стойност биха могли да се справят в значителна степен със световните нужди от протеин и с проблемите на глада. Изследвания доказват, че конопените семена предотвратяват сърдечно-съдови заболявания, много видове рак, както и болестите  Алцхаймер и Паркинсон. Конопените семена са добър източник на калций, желязо, витамин Е и по-малко фосфор, магнезий, цинк, мед и манган. Не съдържат глутен, казеин и галактоза. Мазнините в конопеното семе са 80% есенциални (незаменими) мастни киселини. Нито едно друго растение не съдържа тези незаменими аминокиселини в толкова лесно смилаема форма и в такова перфектно съотношение, което да отговаря на хранителните нужди на човека.Те имат забележителен ефект върху кожата и косата (конопената мазнина се усвоява лесно). Семената  са по-вкусни  и по-лесно смилаеми от соята. Те са добър източник и на лецитин.

➢ Семената от мак притежават мек вкус, със сладък и пикантен привкус. Маковите семена (от маслодайният мак) действат болкоуспокояващо и отхрачващо. За пръв път Хипократ предложил използването им в медицината. С опиум лекували астма, стомашни заболявания и др. Маковите семена допълват чудесно меда за закуска. Поръсват се върху кифлички и гевречета, а служат и за подправка на зеленчукови салати. С тях  овкусяват и сосове. Чудесно подхождат на картофи и на ястия от риба. В някои страни често украсяват десертите.

Растенията се възпроизвеждат от семената, така че те не умират и не изчезват.  Семената са енергийно ефективния механизъм за собственото си възпроизводство и за възпроизводството на човека.