Паричките са символ  на несподелената любов, на копнежа и тъгата.

         Една римска легенда разказва, че красивата нимфа Белидес и нейният възлюбен Епигей лудували в гората. Видял ги етруският бог Вертумн  и много харесал красивата нимфа. Той поискал да я похити. Тя се обърнала с молба към боговете да и помогнат и да я спасят, защото обичала Епигей. Тогава те я  превърнали в мъничко красиво цвете, което и досега цъфти в ранните пролетни дни, тъгувайки по изгубения любим.

Паричката Bellis perennis спада към рода Bellis (съставен от 7 тревисти вида) на семейство Сложноцветни (Asteraceae). Известна е като енево цвете, ергенска сълза, очета, рубета, алтънче и др. Тя произхожда от Европа и Мала Азия. У нас, в естествените си находища, често се среща като многогодишно растение по  ливади, дворове, паркове и градини, покрай блоковите пространства и в горските масиви  (до 1500 m надморска височина).  

Паричката доскоро е била незаслужено пренебрегвано цвете. Тя е много ефектна когато се отглежда гъсто засадена в сандъчета или в саксии на балконите. Много красиви са обособените комбинирани групи с незабравки, градински теменужки, зюмбюли или лалета.  Използва се за украса на паркове (в геометрични фигури или бордюри) и  за алпинеуми. Засаждат се обикновено растения от един сорт (с еднакво оцветяване), за да се подчертае фигурата или бордюра, но това не изключва  комбинирането на различни сортове с цел оформяне на преливащи се фигури от цветове, които създават наслада и настроение. Балконската украса няма да е пълна ако липсва паричката. Заедно с другите пролетни цветя тя оформя пъстър пролетен пейзаж, който напомня, че зимата е отминала. Освен красиво цвете, паричката е и една чудесна билка, защитена със Закона за лечебните растения. Съцветията и листата й съдържат органични киселини, етерични масла, инолин и много витамини. Народната медицина ги препоръчва при бронхити, чернодробни заболявания и жълтеница. Пречистват кръвта, действат противовъзпалително, помагат при затегнат стомах, при трудно зарастващи рани, използват се съпътстващо и при лечение на подагра и ревматизъм. В храната се включват (като салати) младите листа и цветни пъпки, преди да са покрити с власинки. През цялата пролет могат да се консумират, смесени с киселец, спанак и коприва. Имат вкус на лешник. Всяко домакинство трябва да има тази красива „зелена аптека”.  

Лопатовидните листа на паричката образуват приземна розетка, от която излизат безлистните цветоносни стъбла, достигащи 10-15 cm височина. На  върха на всяко стъбло се развива по една кошничка (обикновено с диаметър 20-25 mm) с многобройни цветове. Едни от тях са еднополови, а  други  двуполови. Еднополовите (от 30 до 55 на брой) са само женски, наредени  в два  кръга по периферията на кошничката и са езичести. Те са съставени от 5  ципести чашелистчета и едно езиче, най-често бяло, но понякога розово, антоциановочервено или с червена периферия. Двуполовите цветове (от 75 до 125) са  наредени в няколко вътрешни кръга по конусовидно издаденото цветно ложе на  кошничката и са тръбести, жълти на цвят. След опрашване на  цветовете, през юли и август, кошничките се изпълват с дребни обратно яйцевидни  семенца. За разлика от повечето видове на семейство  Сложноцветни, те нямат хвърчилки и повърхността им е покрита със стърчащи власинки. При селекционираните сортове част от плодните цветчета са видоизменени в лигули, затова цветът не е прост, а кичест. Той е едър и достига 5-6 cm в диаметър. Кичестите парички са създадени около 1750 година и са били най-модерното за времето си цвете. Нощем и при лошо време лигулите се повдигат и съцветието се затваря. Затова в Англия паричките се наричат “окото на деня”. Семената са плоски, много дребни – около 6000 в 1 грам. Запазват кълняемостта си 3-4 години.

Изисквания към почвено-климатичните условия. Паричките не са много взискателни към условията на отглеждане. Те са студоустойчиви цветя. Успешно презимуват не само листата, но и пъпките, които при топло време разцъфтяват още през зимата. Успешното презимуването на открито в места с по-студени зими може да се гарантира  чрез посипването им с борови клонки. Не са взискателни и към осветлението, но образуват по-красиви съцветия, ако им е отредено слънчево място. Предпочитат леки до средно тежки почви, добре наторени, богати. Наличието на влага им се отразява много добре.

Размножаване.  Растенията се размножават чрез семена и разделяне на коренищата. Семената се засяват през юни – юли в открити дълбоки лехи. За тази цел се избират сенчести места. Поливат се привечер. Субстрата се поддържа винаги влажен. След поникване на растенията, лехите се плевят и разрохкват редовно. През август  се извършва пикиране на 5 х 5 cm. През октомври се засаждат на постоянно място на разстояние 10-15 х 15 cm. Когато се цели получаването на семена,  разстоянията на засаждане са по-големи - 50 cm между редовете и 20 cm вътре в реда, за да се огряват цветовете добре и семената да узреят нормално. При топло време паричките се вкореняват бързо и започват да цъфтят още през есента. Това не пречи да се преместват и пресаждат, но в този случай изобилният цъфтеж закъснява и протича от март до юли. Ако растенията се оставят на едно и също място няколко години, постепенно цветовете стават по-малко на брой и издребняват. Затова при нашите условия, на втората година след като прецъфтят, се изваждат и на тяхно място се засаждат летни цветя. Така градината постоянно е красива. Тъй като семената са дребни и лесно се разпиляват при узряване, те се събират през 2-3 дни, като се откъсват тези съцветия, които напълно са прецъфтели. Разстилат се на тънък пласт, на проветриво сенчесто място. След изсъхване се почистват, отвяват се от леките примеси и се съхраняват в сухо помещение (пакетирани в хартиени пликчета). От 1 декар, при добри грижи, се получават 2 кг семена. Вторият начин на размножаване (чрез разделяне на  коренищата) се извършва през октомври, но е по-малко практикуван.

Грижи за растенията. Паричките се засаждат в богата на хранителни вещества почвена смес от равни части градинска почва, листовка и пясък. Веднага след засаждането растенията се поливат. Периодично се разрохква почвената повърхността, за да се осигури достатъчно кислород на корените. С разрохкването се премахват плевелите,  за да не засенчват растенията и да не изразходват нужните им хранителни вещества. Подхранването е една задължителна практика и се извършва редовно през 7-8 дни. Паричките се нападат много често от листни въшки, акари и брашнеста мана, които повреждат листната маса и съцветията. Преовлажняването е предпоставка за развитие на вредители и болести и много внимателно трябва да се следи и коригира поливната норма.  Изобилният цъфтеж започва от февруари и  продължава до юли. През това време редовно се премахват прецъфтелите цветове и засъхналите листа. Ако се използват за билки, разцъфналите цветчета внимателно се откъсват, така че да се извърши едно минимално прореждане, а не осакатяване на растенията. Така се постъпва и с листата.

Сортове.  Освен многогодишната паричка, от която са произлезли много културни сортове, в нашата страна са познати  едногодишната (Bellis  annua) и горската паричка (Bellis sylvestris). Едногодишната паричка се отличава с по-дребните си кошнички (с  диаметър около 10-15 mm) и със задебеленото на върха цветоносно стъбло. При горската паричка  листенцата, които обвиват кошничката, са с ланцетна форма и остър  връх, а не  продълговати и заоблени на върха както при многогодишната паричка. Съвременните селекционни форми си приличат със скромната паричка само по гъстата розетка от листа с формата на шпатулка. Днешните културни сортове се отличават с разкошните си кошнички – кичести, обикновени, топчести, с формата на копче, оцветени в бяло, розово или червено. Известни сортове са Килим, Помпонет, Тасо, Супер енорма, Хабанера, Медичи, Рогли и др. Едроцветните (с диаметър на кошничката над 5 cm) са Goliath и Monstrosa. Дребноцветните (с многобройни съцветия) са Carpel и The Pearl. Кичестите (с червен център) парички имат венчелистчета отгоре бели и червени от долната страна, поради което пъпките изглеждат червени, а разцъфналите цветове – бели. Когато не са напълно отворени цветовете изглеждат двуцветни – бели по периферията и червени в центъра. Към тях спадат Pomponette и Spring Star.

Цветята са ни дарени от Природата. Те имат силата да ни радват, успокояват, изцеляват. Тяхната красота  извисява духа... Тяхното ухание  връща спомени... Тяхното присъствие донася щастие...

Рецепти. Листата и съцветията на паричката се използват както свежи, така и изсушени (за вътрешна употреба и за компреси и лапи при циреи, хемороиди, ревматизъм и най-вече при мастит на кърмачките). Болните места се налагат с лапи и се промиват с настойка.

*За вътрешна консумация: Три чаени лъжички от изсушените и стрити листа и цветове се накисват в 150 ml  топла вода за около 8 часа. Изпива се на три приема през деня.

*Лосион, използван при лесно омазняваща се кожа: По 200 g от паричка и трицветна теменуга се заливат с литър вода със стайна температура. Престоява една нощ и се прецежда. Използва се за почистване на кожата.