Не сте вече моя президент г-н Радев. Всеки ден Вие ми отнемате надеждата, че вървим по правилния път. Отнемате ми вярата в утрешния ден. Отнемате ми силата да се боря. До сега от Вас не чух една добра дума за успехите ни, не видях да се усмихнете за нещо хубаво, не видях да похвалите някого, не видях да поощрите някого... Дали не виждате добре или така Ви е изгодно?... И тъй като би следвало да сте загрижен за страната ни, питам с какво помогнахте и как посъветвахте правителството по време на европредседателството? Или чакахте да сгреши, или пропусне нещо, за да има какво да критикувате?...  Къде отиде призванието да сплотявате нацията?... Всеки ден ни настройвате един срещу друг, разделяйки ни на русофили и русофоби, на членове на една или друга партия, настройвате ни срещу институциите и забравяте, че единственото важно нещо е да ни сплотявате и да ни напътствате да бъдем достойни българи. Много ни подценявате г-н президент.
Великият Марк Твен казва: "Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики".
А ние българите можем и сме го доказали. В момента ни липсва мъдрост.