Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2015 12:14 - ЗА КРАСИВОТО И ГРОЗНОТО
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 2857 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.01.2015 12:18


Оскар Уайлд казва: ”Обществото съществува само като умствена концепция. В истинския свят има само индивиди.”

И от всички индивиди зависи живота и щастието на обществото ни. Какъвто е всеки от нас – това е и за нас и за другия до нас. И всички малки, дребни грозни  нещица могат да развалят деня ни, да убият настроението ни, даже да провалят живота ни. Тези дребни наглед неща са ежедневието ни, спокойствието ни, здравето ни, живота ни. И ако оставим грозното, пошлото и лошото да се ширят и да се мултиплицират, с живота ни е свършено. Дребните, грозни неща ще ни погълнат, ще ни смажат и няма да се чувстваме свободни хора.

Уважавам труда на всеки човек, уважавам и труда на шофьорите в градския транспорт, но не уважавам тяхното непристойно поведение (някои от тях) спрямо възрастните хора пътуващи в автобусите, не уважавам чалгата на висок глас, не уважавам наглото им разпореждане, мириса на цигари и чесън и грозния вид на някои кондуктори, разхождайки се по потници през лятото, миришещи на пот.  Дали са виновни те или някой друг, който не ги  контролира не съм много сигурна. Но човешкото отношение и външният вид са нещо лично и всеки сам може да ги контролира, стига да знае, че   той не е сам на този свят и ако иска нещо хубаво да се случва на него и близките му и той трябва да допринася за това, няма какво да чака държавата да му го даде. Всичко хубаво зависи от нас, а не от никой друг. Трябва да си го изработим, трябва да си го спечелим.

Наскоро пътувах с автобус № 25 в Пловдив от панаира  към Водната палата. След моста на р. Марица има табела, че на тази спирка ще спира и № 25. Много от шофьорите спират нормално, но има един от тях, за които ще стане дума. И ето на какво се натъкнах, което развали напълно представата ми за добра дума и човешко отношение. В автобуса пътуваше възрастна жена, която по средата на моста се придвижи към предната врата и съвсем учтиво каза на шофьора, че отскоро тук има спирка и че тя ще слиза на тази спирка. Шофьорът (срам за побелялата му коса) с висок глас и непристойни изрази (които няма да цитирам, защото са много грозни) каза, че тук няма да спре и макар добре формулираните доводи на жената, той не спря. Заповеднически й каза да се маха и че няма да отвори предната врата на следващата спирка. Разпореждаше се като че някои е нахлул в собствения му апартамент без предупреждение. (Между другото на предишната спирка не позволи на друга възрастна жена куцаща с единия крак да се качи от предната врата). До него кондукторът му „пригласяше”, а за най-голямо учудване  се намериха и такива които защитиха шофьора. Единствено един млад мъж каза, че жената е права и не трабва да я обижда. Не се намесих в скандала, но реших твърдо, че ще сигнализирам за случая. Не за друго, а за това, че този шофьор не спазва никакви правила и никакви закони. Затова, че си позволява безнаказано да спира само там  където си поиска и затова че обижда слаби и безпомощни хора. И щом сега не го спрем, утре може да очакваме  още по-лошо. Както се перчеше, нищо чудно да набие някой.  Сигурна съм, че този нахален шофьор пръв ще поиска по-голяма заплата. Нямам нищо против големите заплати, те ги заслужават, но само тези, които могат да се нарекат добри шофьори, а не тези които се оправдават, че не спират защото няма как да се преустроят на тази спирка. За такива – да копаят на нивата. Там няма кой да им пречи, макар че и там има ред и правила.

Максим Горки казва: „Хубавото винаги запалва желание за по-добро”. Питам се дали този мъж може да направи нещо добро даже и при вида на нещо хубаво? Не за близките си, а за някой съвсем непознат. И кой би му отвърнал с добро при тази агресия?.......

Дребните неща развалят ежедневието ни, а грозните го досъсипват. И като сме на тази тема, да споделя още нещо което не ми дава мира. Скоро един мъж показвайки личната си карта на едно гише каза: „Абе как ги правят тези лични карти, сам не мога да се позная (предусещайки зоркия поглед на жената от гишето). Приличам на извънземно”. Колко много си приличат тези съждения с моите мисли, когато получих личната си карта. Дали ме имаше там на снимката или не, трудно може да се каже. Някакви линии пресичат снимката ми, която на нищо не приличаше и която беше толкова грозна, че развали настроението ми. Не че съм суетна или толкова красива, но това там на снимката съвсем не приличаше на мен. И така аз не само че трябваше да нося тази лична карта всеки ден с мен, макар че я ненавиждах, но и трябваше да я поднасям при всеки повод. Нужно ли е тогава да има снимка на личната карта, след като не можеш да познаеш кой е на нея? …. За това разбира се малко хора се замислят, защото големите проблеми напълно са ни затиснали и нямаме глътка въздух, но хората са казали: „Малките камъчета преобръщат голямата кола”. Вижте само картите  за пътуване в градския транспорт за пенсионери,  ученици и студенти. „Щрак Марийке на портрет” и готово. Картата е готова – тъмна като че е правена в джунглите, а какво е излязло на нея, никой не знае. Кондукторите се взират настойчиво за да видят нещо човешко, но напразно…..

„В сърцето на всеки човек има тайна струна, която отговаря на вибрациите на красотата” . Това са думи на  Кристофър Морли. Всички трябва да се стремим към красотата,  да докоснем тази тайна струна и да направим живота си по-хубав.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 850972
Постинги: 155
Коментари: 94
Гласове: 298
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. hobi