Древногръцка легенда разказва, че Аполон се влюбил в една от дъщерите на Атлас, започнал навсякъде да я преследва изгаряйки я със слънчеви лъчи. В отчаянието си момичето помолило Зевс за помощ  и той я превърнал в теменужка, скрил я в сянката под дърветата на небесните гори където тя разцъфтява  всяка пролет.

         Според символиката на цветята, градинската теменуга ни казва: „Мислите ми са обзети от теб” и  “Не ме забравяй”. Според цветният хороскоп, родените от 13 до 23 юли са под знака на теменугата. Тези хора превличат всеобщото внимание и са любимци на околните. Добри слушатели са и запазват чуждата тайна. Когато обичат са много предани и са готови на всякаква жертва.

         Виолата (теменугата) е възпята в произведенията на редица световни автори. Вярвало се, че сокът от теменуга върши чудеса, свързвали го с насочване на мисълта, със забравата, с душевния покой, със стрелите на Купидон.

         У нас са разпространени и се отглеждат Градинската теменуга, Миризливата горска теменужка и Трицветната теменуга, принадлежащи към семейство Violaceae. Теменугата произхожда от Европа.

         Изходните форми на Градинската теменуга - виолата (Viola х wittrockiana) са Viola tricolor (нашата родна полска теменужка), Viola lutea (жълтоцъфтящ див вид) и Viola altaica. Градинската теменуга е двугодишно тревисто растения и се отглежда у нас от 1536 г. Работата по хибридизацията  е започнала в Англия в началото на миналия век. През 1850 г. в този процес се включват  френски, белгийски и немски селекционери. Целта на селекционирането била получаване на едри, красиви, добре оформени цветове, богат  и продължителен цъфтеж на растенията, нисък (ограничен) ръст, зимоустойчиви и устойчиви на болести и неприятели сортове. Различните хибриди, които се предлагат днес, са благодатен резултат от усилията на селекционерите в продължение на два века. Има рано и късно цъфтящи сортове, с дребни и едри цветове, едноцветни, многоцветни, с очички и лъчисти (с фини линийки). Играта на цветове изглежда неизчерпаема. Градинската теменуга наброява толкова много сортове, че понякога рязка граница между тях не може да се сложи. Много актуален е сортът Алпийско лято, трицветен с тъмносини или светло-сини с жълто цветове, с големина 2,5 cm. Теменугите са много красиви когато са засадени компактно. Те не се засаждат поединично, а  се групират в плитки кашпи с голям диаметър или широки сандъчета. Красиви са  едноцветните бордюри, фигури и лехи, а така също и  композициите с лалета или незабравки. Градинската теменужка  достига на  височина 5-15 cm и широчина  15-30 cm. Цъфти с бели, жълти, червени, сини, оранжеви, едноцветни или пъстри цветове, които достигат 5-6 cm в диаметър. Състоят се от 5 чашелистчета и 5 венчелистчета (2 х 2 еднакви по форма, големина и цвят, а петото е различно, разположено срещуположно на другите). Цъфтежът започва от февруари и продължава през целия май, а в по-студените месторастения и през юни. Не се препоръчва есенният цъфтеж, тъй като изтощава растенията.  Селекционираните сортове предпочитат слънчеви места. На сянка се изтеглят и цъфтят незадоволително. Устойчиви са на ниски зимни температури. У нас презимуват успешно. Предпочитат добре обработени, богати на хранителни вещества почви, не много тежки, пропускливи, с рН от 5,6 до 7,5. Обичат влагата и трябва редовно да се поливат. Размножават се със семена засяти плитко, през юни-юли, в открити лехи на полусенчести места. Семената поникват бързо когато почвата се поддържа влажна. Често цветарите практикуват поставяне на влажна хартия върху засятите плитко семена.  Разсадът се пикира към края на август във временни лехи при разстояния 10-15 cm. През октомври готовият разсад се засажда на постоянно място при разстояния 20 х 20 cm, като  растенията се изваждат с част от почвената смес. Не трябва да се закъснява със засаждането, за да може разсадът да се вкорени добре преди замръзване на почвата. За да се гарантира нормално презимуване, около засадените растения се разхвърлят клонки и листа от дървета.  В райони с по-студен климат сандъчетата или кашпите  се прибират на светло и топло място за да не замръзнат. Почвата в сандъчетата не бива да изсъхва през зимата, затова се полива умерено в по-топлите дни, когато температурите са над 0^оС. Грешка е пролетното засаждане на разсада, тъй като теменужката цъфти много рано напролет, а е нужно време и за прихващане. Растенията се подхранват на всеки 10 дни. Теменужката се напада от сиво гниене, брашнеста мана и листни въшки.

Миризливата горска теменуга (Viola odorata L.s.l.) расте из просветлени широколистни гори и храсталаци, предимно из доловете, до към 1000 m надморска височина. 

Тя е многогодишно тревисто растение с разклонено стъбло и 15-25 cm дълги вкореняващи се издънки. Листата са събрани в приосновна розетка на дълги дръжки, закръглено бъбрековидни или закръглени до яйцевидни със сърцевидна основа. Цветовете са на дълги дръжки. Рядко са единични, на коренище се разполагат по 15-20 цвята. Венчелистчетата са тъмно- до светловиолетови или сини, в основата белезникави, рядко бели. Плодът е кутийка с многобройни семена. Размножава се чрез разделяне на коренищата през есента или с издънки. В народната медицина горската теменуга се използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния. Тя е намерила широко приложение и за лечение на заболявания на дихателната система. Притежава антисептично и противовъзпалително действие. Препоръчва се за  лечение на епилепсия, астма, кожни заболявания (екземи).  Действа диуретично и се използва при лечението на ревматизъм и цистит. Някои специалисти твърдят, че теменугата има и слабо хипно-седативно действие. Използваеми части са коренището, надземната част и цветовете, прибрани по време на цъфтежа.

Трицветната теменуга (Viola tricolor L.s.l.) се среща из цялата ни страна.

Расте по сухите и каменисти места, по нивите, стърнищата, ливадите и храсталаците.  У нас растат и близките й видове (Viola arvensis Murr и Viola kitaibeliana Schult.) с бледожълти или белезникави венчелистчета. Трицветната теменуга е едногодишно тревисто растение с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 45 cm, и с тънък вретеновиден корен. Долните листа са сърцевидно яйцевидни, а горните продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и c два прилистника. Цветовете са единични, с дълги дръжки и с жълто, виолетово, синьо и бяло обагрени венчелистчета. Чашката и венчето са петлистни, тичинките са също 5, кафяви. Плодът е многосеменна кутийка, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви, лъскави семена. Използваема част е надземната. Тя се  бере през време на цъфтежа - май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t до 40^оС. В народната медицина се употребява при възпалителни заболявания на дихателната сис­тема (бронхити, кашлица с гъсти секрети), а също и   като диуретично средство, при подагра, ревматизъм, като потогонно и кръвоочистително средство и при различни кожни заболявания.

         Горската миризлива теменужка, както и Трицветната се използват не само като лечебни растения, но и за изграждане на алпинеуми, за засаждане под дървета и храсти, в дворните градинки, както и  за приготвяне на букетчета от рязан цвят. Ценят се много красивите дъхави  малки  цветчета.  Цветовете на теменугата се използват и за боядисване на тъкани в жълто, зелено и синьо-зелено, а листата - за направата на химически индикатори
1. Рецепта за пиене: Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога с 250 cm³ вряща вода и след изстиване и прецеждане се пие по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно. При необходимост от по-силно отрахчващо действие се взема в по-голямо количество - по 1 кафена чашка 3-4 пъти дневно. Внимание! - В големи дози отварата от теменуга може да предизвика дразнене на стомашно-чревния тракт с гадене и повръщане.

2. Рецепта за компреси: Прави се запарка на 2 супени лъжици дрога в 200 cm³ вряща вода. Натопена в отварата марля се поставя върху болното място.