Дълга е историята за растението стевия (Stevia rebaudiana Bertoni) от семейство астрови. Билката произхожда от Парагвай, Уругвай и някои части на Китай. Ползва се повече от 1500 г. Първи са разбрали уникалните й качества индианците гуарани от Южна Америка. Дълго време преди да се чуе за тази билка те са пиели чай от нея. Наричат я медена билка. Парагвайският учен Антонио Бертони я преоткрива за света през XIX век и я нарича на свое име. Тайната на стевията е разгадана през 1931 г. от френските химици Бридед и Лавел. Те откриват в състава й - чисто бяло кристално вещество, което наричат стевиозид (най-сладкият природен продукт на земята). Екстрактът от стевия е 100 до 300 пъти по-сладък от захарозата. Най-много използват растението в Япония. През 1954 г. то е включено в Програма за спасение на нацията от последиците на ядрените бомбардировки. Имат създадени 240 продукта, в които е включена стевията. Дори представителствата на "Нестле" и "Кока Кола" в Япония са сменили захарта със стевия. В момента тя е одобрена като хранителна добавка в Южна Корея и е широко достъпна в Китай, Тайван и Малайзия. В САЩ продукцията от преработка на стевия широко се използва от 1995 г. Поради корпоративни интереси тя е преживяла „възход и падения”. Учените смятат, че растението има уникални лечебни и оздравителни свойства. Листата й съдържат глюкозиди, пектини, витамини, 17 различни аминокиселини, микроелементи, антиоксиданти, ефирни масла. Стевията и екстрактът от нея са много полезни продукти при болни от инсулинозависим диабет, хора със затлъстяване и заболявания, свързани с обмяната на веществата. Стевията регулира съдържанието на захар в кръвта и понижава нивото на инсулин, намалява повишеното кръвно налягане, подобрява работата на храносмилателния тракт, тонизира и укрепва сърцето. Билката е мечта, защото не съдържа и една калория, а подслажда многократно повече от захарта. Сладката трева може да се използва като изсушена билка, като воден, спиртен и маслен извлек. У нас е внесена през 1978 г.
Изисквания на стевията към условията на отглеждане. Тя е топлолюбиво многогодишно растение и у нас не може да вирее на открито през зимата, затова се отглежда като едногодишна култура. Образува туфа с височина от 50 до 70 см с малки дребни листенца и с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен климат и добре обогатена почва.
Грижи. Стевията се размножава чрез производство на разсад от вкоренени издънки на стари коренища, вкореняване на зелени резници, по метода на тъканните култури или чрез семена. Най-лесен начин е с разделяне на коренищата. След прибиране на листната маса през есента, предварително избрани и маркирани растения (най-силно развитите, здрави, без признаци на заболяване) се изваждат и внимателно се почистват около корените. Така приготвените коренища се съхраняват през есенно-зимния период във влажен пясък или дървени стърготини в полиетиленови чували или наредени на пода в избени помещения при температура не по-висока от 4-5°С. През втората половина на януари коренищата се изваждат и се засаждат в парници или оранжерии при температура 18-20°С, в смес от почва и пясък (2:1), а когато се вкореняват зелени резници – само в пясък. От едно коренище могат да се получат 10-15 издънки, които образуват корени след около 30 дни. На открито се изнасят когато е сигурно, че няма опасност от слани. Прибирането на листата става по време на цъфтежа. Изсушават се на сянка и се съхраняват в книжни или платнени торби.
Стайното отглеждане на стевията е относително лесно. Избира се южно или югозападно изложение в близост до прозорец. За почвен субстрат се използва торф (50%), смесен с градинска почва и пясък. Поливането и другите грижи са същите, както и при останалите стайни растения. Полива се умерено, но често. Редовно се овлажнява и въздухът. Веднъж на 2-3 месеца се извършва подхранване с течен тор богат на микроелементи. През летните месеци е добре растенията да се изнасят на балкона или в градината. Дори и едно растение от стевия в дома ни осигурява един прекрасен и естествен заместител на захарта. При добро отглеждане от 1 квадратен метър може да се получи естествен подсладител, който замества 7 килограма захар. От 1 g се прави литър чай.
- „Велин” – от Сондаж №5, „горски пункт”, находище „Велинград”
- „Велинград” – от Сондаж №2, находище „Велинград”
- „Девин” – от Сондаж №5, находище „Девин”
- „Девин – газирана” от Сондаж №3 находище „Девин”
- „Ком”, от Сондаж №1, находище „Бързия”
- „Михалково” –от сондажи №№1а ВП и 1ВКП, находище „Михалково”
- „Пирин Спринг” - от Сондаж №273, находище „Баничан”
- „Ракитово” - от Сондаж №5, находище „Ракитово”
- „Старо железаре” - от Сондаж №№2 и 4, находище „Старо железаре”
- „Хисар” от извор „Чобан чешма”, находище „Хисар”
- „Хисар” от извор „Банчето-Миромир”, находище „Хисар”
- „Хисар” от сондаж№1, находище „Хисар”
- „Хисар” от сондаж №7, находище „Хисар”
поне това го пише на етикета. Който иска да вярва на нашето МЗ, който иска, на Американската асоциация на фармацевтите, нали?