Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2013 14:17 - БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 5510 Коментари: 0 Гласове:
2



image
Много хора твърдят, че не обичат да ядат брюкселско зеле. Ако и Вие не сте фен на този невероятен зеленчук, опитайте се да го нарежете на малки парченца и го наръсете върху салатата си, но не го пренебрегвайте.

Това екзотично зеле е малко познато и използвано в нашата страна. Среща се само в  любителските градини и няма традиции при неговото отглеждане и използване. Като се има предвид, че климатичните и почвени условия в нашата страна са много подходящи за брюкселско зеле,   както и неговите високи хранителни и диетични качества, може да се очаква, че то ще намери заслужено място между останалите зеленчукови култури. В Италия култивирането на брюкселското зеле започва още през Римската епоха. В Белгия се отглежда от 1200 г., а от 1587 г. тези малки, приличащи на шишарки зелчици били наречени брюкселско зеле. Тази двугодишна зеленчукова култура (Brassica oleracea var. gemmifera) е от семейството на броколите, зелето и карфиола (сем. Кръстоцветни). Използваемата част на брюкселското зеле са дребните като орех зелчета (с диаметър 2,5-5 см), образувани в пазвите на листата по дължината на стъблото, високо 20-60 cm. Броят на зелчетата на едно растение достига до 90-100. Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества. Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С.

За какво е полезно брюкселското зеле?

Брюкселското зеле е добър източник на много витамини, фибри и фолат. Богато е на витамин С. Заедно с другите си кръстоцветни братовчеди, то е много полезно срещу някои видове рак.  Брюкселското зеле, както и другите кръстоцветни зеленчуци, неутрализират причиняващите рак вещества и едновременно с това подсилват ензимите предпазващи организма ни. Много проучвания показват, че то предпазва от рак на пикочния мехур. Свойствата на брюкселското зеле срещу рака на пикочния мехур идват от високите му нива на изотоцианити, които са силни анти-карциногени.

Изисквания към външните условия

По изискванията си към условията на отглеждане брюкселското зеле малко се различава от главестото. Общо взето, то е по-студоустойчиво от него. Брюкселско зеле издържа понижаване на температурата до -10°С и може да презимува на открито. Влаголюбиво е и е много чувствително на засушаване. Много е взискателно към светлината. Засенчването, което се получава при гъсто засаждане на брюкселското зеле, се отразява отрицателно върху добива. Брюкселско зеле има доста големи изисквания към почвата. Висок добив дава на структурна, влагоемна и богата с органични вещества почва, но не понася торене с пресен оборски тор, който предизвиква силен растеж на листата и образуване на рехави зелчета. Особено е взискателно към азота и калия. Отглеждано на бедна почва, брюкселското зеле забавя свиването на зелчетата и дава нисък добив. Благоприятна почвена реакция е слабо киселата до слабо алкалната - рН 6,5-7,5. На много кисели почви по зелчетата се явяват ръждиви петна.

Отглеждане на брюкселско зеле

Брюкселското зеле се отглежда чрез разсад. Поради дългия му вегетационен период семената се засяват още през април в открити лехи или в студени парници, а разсадът се засажда в края на май - началото на юни. Тъй като брюкселското зеле не понася засенчване, разсажда се на по-големи разстояния, примерно 70/70 см. Грижите при отглеждането на брюкселско зеле са както за главестото зеле. За да се ускори нарастването и уплътняването на зелчетата, препоръчва се прекършване на вегетационния връх на стъблото. Това става, когато зелчетата са почти оформени. Брюкселското зеле става готово за прибиране в края на октомври - началото на ноември. Растенията се отрязват, отстраняват се листата им и зелчетата се оронват.  За по-продължително запазване в свеж вид през зимата, растенията се изваждат с корените, отстраняват се листата им и се засаждат гъсто едно до друго в избено помещение или на друго закрито място. Консумацията на брюкселското зеле в прясно състояние може да се удължи и чрез използване на устойчиви на студ сортове, които се оставят да презимуват на открито. Средният добив от брюкселско зеле не е висок - 500-800 кг на дка. Сравнително ниския добив се компенсира с високите му вкусови и хранителни качества.

Съществуват няколко различни хибриди брюкселско зеле. По-старите сортове, като Джейд крос, имат доста добри характеристика, но са горчиви на вкус. Съвременните сортове имат по-добър вкус, а някои са почти сладки. Първият сорт за сезона - Оливър се бере ръчно. Този сорт съзрява доста бързо (има по-кратък вегетационен период), което позволява да започне прибирането му  около 90 дни след разсаждането. Зелевите глави се берат на 4-5 ръце в продължение на 8-10 седмици. Сортът Оливър е с наситено зелен цвят, по-плътен и  с доста лек вкус. Този сорт се прибира от края на юни до началото на октомври. След Оливър следват сортове зеле, които се прибират машинно от 130 до 150 дни след разсаждането им. Те са малко по-тъмно зелени на цвят. Берат се през октомври-ноември. В края на сезона се прибират сортовете Джениус и Рампарт. Те съзряват за около 180-195 дни. Прибират се през декември и януари.




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 850899
Постинги: 155
Коментари: 94
Гласове: 298
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. hobi