В миналото къпините умело са  използвани за лечение. Варели  чай, пиели  пресни сокове или правели лапи за налагане от тях. И всичко било  свързвано с мистериозни  заклинания……

Лечебните свойства на къпината (корените, листата и плодовете) са познати от най-стари времена. Млади къпинови листа се дъвчели за заякване на венците и против стомашни разстройства. С отвара от корени се лекували камъни в бъбреците. Арабските народи ползвали листата за събуждане на любовни страсти. И най-вече лекували с плодовете хистерии и неврози. Вярвали, че който яде къпини никога не се разболява от нерви. Къпините са  дар от природата или „лекарство без пари”, защото виреят навсякъде и всеки може да си набере. Плодовете зреят от юли до октомври. Берат се внимателно в малки кошнички или щайги. Те са богати на органични киселини (ябълчна, винена, лимонена, салицилова), захари (глюкоза, фруктоза, захароза), фенолни съединения, белтъци, пектини, дъбилни вещества, витамините А, В, С, Р, К, РР и елементите калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий. Дълъг е списъкът на заболяванията, при които се използва сокът от къпини, наричан „титанова кръв”: - хистерия, невроза, склероза, високо кръвно налягане, диабет, ангина, стомашни заболявания, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, възпалителни процеси в ставите, нарушена обмяна на веществата, за укрепване на костите и зъбите у децата, анемия,  грип, пясък и камъни в бъбреците. Плодовете са ароматна, вкусна и приятна за консумация храна, с достатъчно захари и киселини.

Листата могат да се берат по всяко време (предпочитат се  младите), а корените се изваждат късно - през октомври и ноември.  Сушат се на сянка (дребно нарязани),  или в сушилня (до 50^оС) и се опаковат в книжни или платнени торбички. Съдържат скорбяла,  около 14% танинови вещества, флавони, витамин С, инозит, както и органични киселини. Бактерицидното действие на листата е свързано с наличието на фитонциди.  Листата се включват почти във всички рецепти  при алергии и женски заболявания, а корените - при разширени вени и хемороиди. Отвари и запарки и от трите части на растението се използват при възпаление на червата, дизентерия, стомашни кръвоизливи, диабет. Те действат противовъзпалително при инфекции в устната кухина  (афти, ангини, стоматити), при херпеси, екземи, лишеи и трудно заздравяващи рани. При кожни заболявания свежите листа се начукват и се налагат върху болното място.

Къпинов ликьор.  Нужни са 2 kg плодове, 2 kg захар и 200 ml 95^о спирт. Плодовете се нарежда в стъклен буркан на пластове посипани със захар. Бурканът се покрива с марля и стои на слънце 40 дни. Разклаща се от време на време.  Сиропът се прецежда и на  всеки литър се прибавя по 400 ml  чист спирт. Добре затворен, ликьорът се съхранява на тъмно и се консумира след отлежаване  (тогава е най-вкусен).

Запарка от листа. 20 g листа се заливат с 500 ml вряла вода. Прецежда се след изстиване. Дозата се изпива на части за един ден.