Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2012 12:03 - ДАФИНОВОТО (ЛАВРОВО) ДЪРВО - СИМВОЛ НА ВЕЛИЧИЕ
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 15510 Коментари: 0 Гласове:
3



image
                   (LAURIS NOBILIS)

За древните гърци и римляни дафиновото (лаврово) дърво е символ на благородство, слава, победа и величие. В древна Гърция е смятано за свещено растение, посветено на бог Аполон. Една легенда гласи, че Аполон се влюбил в нимфата Дафнe. Тя обаче не му отвърнала със същото, а предпочела да се превърне в дърво. От тогава Аполон е винаги закичен с дафинови клонки и около неговите светилища се сади дафиново дърво. В древността с лаврови клонки закичвали най-добрите военачалници. Гърците използвали дафиновите листа и за предсказания. През средните векове билкарите  употребявали дафиновте листа за лечение на бъбреци и стомашни болки.  Смятало се, че дафиновият лист лекува чумата. И до сега в народната медицина есенции и балсами, приготвени от дафинови листа, се използват за лечение на ревматизъм. Маслото приготвено от плодовете на дафиновото дърво лекува навяхвания и контузии. Прилагано външно, то помага и за облекчаване на колики при бебетата. Дафиновите листа имат антибактериално, успокоително, дезинфекционно, противовъзпалително и апетитовъзбуждащо действие. Етеричното масло се използва за инхалации при бронхиална астма, безсъние, атеросклероза. Отвара от дафинови листа е ефикасно средство против молци и мухи. Здравата дървесина намира приложение за направа на ценни изделия. С красивите си вечнозелени листа и гъста корона дървото е подходящо за отглеждане в парковете.

Родината на дафиновото (лаврово) растение  е Мала Азия и Средиземноморието. Отглежда се в Европа, Северна Африка, Китай, Япония. В по-южните райони у нас също могат да се видят отделни дървета и храсти. Засажда се по долината на реките Струма, Арда и Марица, по склоновете на Родопите, Странджа и Сакар планина и по южното крайбрежие на Черно море . Навсякъде у нас има възможност да се отглежда дафиново дърво. Една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на едно домакинство, а когато се изолира от студа през зимата, може да се  засажда  и в двора като декоративно растение. Дафиновото дърво се отглежда предимно заради листата, които са незаменима ароматна подправка. Дафиновият лист се прибавя при приготвяне на ястия с риба или месо, кисело зеле, мариновано червено цвекло, мариновани краставици, зелени домати и др. По-специално, подправката се добавя към ястия от дивеч, говеждо месо, рибни маринати, ястия с картофи, сосове, рагу, гулаш и различни варива. Дафиновите листа придават своеобразен аромат и на сладкиши и ликьори.  Дафиновото дърво е представител на семейство Лаврови (заедно с канелата, авокадото и камфоровото дърво). То е вечнозелено дърво или храст с добре развита коренова система. Короната е гъста, пирамидална или правилно закръглена.  Височината на дърветата достига 10-12 m, а диаметърът на короната - 8-9 m. Ароматно ухаещите листа се запазват зелени три години, като опадат последователно. Те са елипсовидни, ароматни, тъмнозелени, лъскави.  Дафиновото дърво е двудомно растение. Най-много етерично масло в листата се натрупва през хладния период на годината - от ноември до май-юни. Тогава се прави и беритбата.  В листата се съдържат дъбилни вещества, полифеноли, захари, смоли, фитонциди. Както дафиновите листата, така и  младите клончета съдържат 2-4% етерично масло, 75% от което заема евкалиптолът. Маслото от плодовете се използва във фитотерапията.  Дафиновото растение е светлолюбиво, сухоустойчиво и средно студоустойчиво. Издържа на температури до минус 14оС.  Не е взискателно към почвата.

Грижи:

- Размножаване - със семена, резници и издънки. Семената се засяват рано напролет (февруари-март) на разстояние 5х5 cm, на дълбочина не повече от 3 cm. Над почвата се поставя чист речен пясък (около 1 cm). Засяването може да стане и в пластмасови кофички. Когато растенията  станат около 5 cm високи, се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място. Вкореняването с резници  е трудно поради високото съдържание на дъбилни и етерични масла. При размножаването с издънки, през април  се разравят майчините растения и се отделят издънките. За нови растения се използват тези с добре развита коренова система.

- Засаждане - в добре обработена и наторена почва. Извадената от посадъчната ямка почва се размесва с  3-4 kg оборски тор и 100 g суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното на ямката, а с останалата част  се притъпква растението. След това се полива. Същата смес се използва и когато растенията се засаждат в саксия или контейнер. Желателно е дафиновото растение да се засажда на завет, до храсти или  сгради.

- Поливането, наторяването и обработката на почвата са редовни за осигуряване на добър растеж. Измръзванията през зимата, особено на по-младите растения, се предотвратява със зимна  защита. Растенията се загърлят с почва, посипват се с дървени стърготини, талаш или сухи листа и се покриват с полиетиленово платно.  Поставя се и подпорно колче, за по-голяма устойчивост. В по-топлите райони на страната дафиновото дърво се отглежда  и без защита.

- Резитба - през първите три години растенията не се изрязват, за да се укрепи кореновата система. Това не изключва беритбата на дафинови листа за домашни нужди. През четвъртата есен се изрязва цялата надземна маса на височина около 20 cm от повърхността на почвата. Главината се зарива с почва. Изрязаната маса се оставя на сянка в проветриво място, докато изсъхне. Ароматни са и клончетата. В по-топлите места не се изрязва цялата надземна маса, а се оставя 1 стъбло, което се съкращава на  височина 70-80 cm. Така се постига едностъблено, а не храстовидно отглеждане на дафиновото растение.

- Торене и растителна защита - през година-две всяко растение се наторява с една-две кофи оборски тор и по 100-200 g суперфосфат. Дафиновите растения често страдат от брашнеста мана и антракноза. Нападат се и от щитоносните въшки. Трябва да се внимава при използването на химически препарати, за да не се влошат вкусовите качества на дафиновите листа. Качествено изсушените дафинови листа са без дръжки, зелени,  неначупени. Те запазват вкусовите си качества една година  ако се съхраняват на тъмно и сухо място. Свежите листа могат да се запазят в хладилник до няколко седмици.

Рецепта с дафинови листа при синузит: Нарязват се  на дребно  30-50 g свежи дафинови листа и се заливат с чаша растително масло. Съдът се поставя на тъмно място да престои 5 дни, като се разклаща от време на време. След това се  прецежда и се използва за поставяне по 2-3 капки в ноздрите.

Рецепта за здрави стави:    20 листенца от дафинов лист се варят в един литър вода за 5 минути. Цялото количество се излива във ваната. Във водата трябва да се стои не повече от 20 минути. След петата баня ставите престават да скърцат, болката стихва.



Тагове:   дафиново дърво,


Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 851079
Постинги: 155
Коментари: 94
Гласове: 298
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. hobi