Биологични особености. Представителите на рода Hamerocallis са многогодишни растения. Листата им са тесни и дълги, а цветоносите - високи, достигащи при някои видове до 1 m. Цветовете при създадените хибриди варират от бяло,  жълто, розово, червено, лавандулово, а дори и кафяво. Много често в основата  са по-светли (при тъмно обагрените)  или по-тъмни (при по-светлите).  Венчелистчетата са шест, разположени поединично, извити навън в горната си част, много нежни. Те са целокрайни или леко нагънати като драперии. Централният им нерв е вдлъбнат или изпъкнал и разделя  венчелистчетата на две надлъжни половинки. Тичинките са 6 на брой, разположени в кръг  и завършват с дълги оцветени или белезникави прашникови торбички. При узряване прашецът се разпилява и полепва  върху цвета. Плодникът е по-дълъг от тичинките и завършва с разширено близалце. Както тичинките, така и плодникът са много красиви и придават на цвета елегантност.  Времето на цъфтежа  е различно - от началото на лятото до есента. Цветовете се разтварят и умират за един ден, но постоянно по стъблото се оформят нови цветни пъпки. Техният брой е  различен при отделните хибриди. Той зависи и от полаганите грижи.  Семенцата рядко се използват за размножаване, тъй като новите растения започват да цъфтят много късно, едва след 3-4 години.

 Изисквания към условията на отглеждане. Криновете могат да  виреят  на пълна или частична сянка, но  за да разкрият потенциала си е необходима слънчева светлина. В засенчените дворове успешно се развиват и при 5-6 часово слънцегреене. Понасят както  топъл, така и  по-хладен климат. Издържат и на най-тежките зимни студове у нас. Стъблото и листата загиват, но през пролетта израства ново растение. Устойчиви са на сушата, но при дълго засушаване листата започват да засъхват, а цветовете издребняват и не са така красиви. Намаляват и цветните пъпки. Криновете растат на почти всяка почва, стига да е добре аерирана, с обхват на рН от 4,5 до 8. Новите хибриди обаче предпочитат по-рохкавите и богати на хранителни вещества, наторени почви, тъй като на едно място престояват поне 5-6 години.

Грижи за растенията. През лятото криновете се поливат два пъти седмично, през по-хладните часове на деня. Почвата не бива да засъхва, но и не трябва да подгизва. От значение е растенията да не се мокрят и да не се излагат на силното слънце, тъй като цветовете прегарят. През пролетта се прави първото подхранване. От май до октомври на всеки 10 дни към водата за поливане се добавя течен тор. Най-често кринът боледува от липса на желязо. Добре е в почвата да се забива пирон. Разрохкването на почвата подобрява въздушния режим на корените и запазва влагата. Редовното окопаване унищожава и плевелите, които са конкуренти на хранителни вещества. Когато искаме да размножим криновете, те се изваждат от почвата и корените им се разделят.  Това става рано напролет (когато все още растения не са покарали), или през ноември (когато листата пожълтеят). Корените се разделят с остър нож или ножица на части, така че върху всяка да има достатъчно корени осигуряващи прихващането. Всяка част се засажда на отделно място за формиране на ново самостоятелно растение. Засаждането трябва да се извърши на разстояния 30 х 30 cm. Растенията трябва периодично да се подмладяват и разреждат, защото много скоро след засаждането запълват празните пространства. Тъй като цветовете се запазват само един ден цъфнали и увяхват, редовно трябва да се отстраняват изсъхналите цветове и пожълтелите листа.

Много ефектни кринове са Rosy Returns с розови цветове, в основата жълти;  Sammy Russell с оранжеви цветове и тъмнокафяви тичинки; Sunscape - много ефектни и ароматични, с широка гама от цветове; August Flame (Августовски пламък) –цъфти късно, през август когато другите кринове вече са прецъфтели; Just Plum Happy; Stella de Oro; Lady Florence; Lady Jackie; LadyRose; Luna Blush; Luna Red; Bluegold и др.