Ранният цъфтеж и жилавата дървесина на дряна определят магическата му връзка със здравето, младостта и радостта. Дрянови пъпки се слагат на трапезата за Бъдни вечер, пукат се за здраве в огъня и се гадае по тях. Която пъпка пукне силно и отскочи, предсказва здраве и живот. Какво е коледната питка без дряновите клонки или новогодишната баница без нито едно дряново клонче? Дрянови клончета се слагат и във водата при ладуване и напяване на пръстени. Дрянът е българското вълшебно дърво – надеждата за щастливо бъдеще, здраве и живот. От него са сурвачките, с които се сурвака за плодородие на Васильовден. Има поверие, че една погълната дрянова пъпка носи здраве. На Великден и Гергьовден се връзват люлките на бебетата на дрянов клон, за да растат живи и здрави. С вода от дрянови пъпки моми и невести мият косите си, за да растат дълги и гъсти. Дръжките на сватбените хоругви са от дрян, за да предадат на бъдещото семейство сила, здравина, жилавост и трайност. Да се гори дряново дърво се смята за грешно. Дрянът е лечебно, хранително, декоративно, медоносно, дъбилно и багрилно растение. Дървесината му е много здрава и жилава и се използва за изработване на различни дребни предмети, включително и музикални инструменти (кавали, дървените части на гайдите и др.). Дренките се консумират в свежо състояние, след като омекнат. Служат за приготвяне на много вкусни сокове, компоти, сиропи, конфитюри, мармалади, желета, пестили и др. Действат запичащо, кръвоспиращо и понижават температурата. Успокояват възпалените венци. Съдържат плодови киселини, захари и в големи количества витамин C.
Обикновеният дрян (Cornus mas) от семейство Cornaceae е храст или дърво, високо до 8 m. Цветните и вегетативните пъпки се различават ясно. Вегетативните пъпки са продълговати, тесни и заострени, а цветните - сферични, покрити със светли сивожълти люспи. Те са красиви и се използват в коледните ритуали за "късметчета". Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия. Плодовете (дренките) са удължени, с червена месеста част и костилка, дълги до 10-15 mm. Дрянът е един от най-рано цъфтящите видове. Цъфти преди разлистването – през февруари-март, а плодовете узряват късно - през септември-октомври. Разпространен е в Европа и Мала Азия. Напоследък в дворовете като овощна култура се отглежда едроплодният дрян. По-известни сортове са Шуменски продълговат, Панчаревски цилиндричен и Казанлъшки крушовиден.
Декоративният дрян (Сornus alba) се използва за естествени огради или като аранжировка в алпинеуми. Лесно се формира храстовидно. От него се изгражда чудесен жив плет. Това е едно от най-предпочитаните декоративни дървета в Америка. Листата му през лятото са тъмнозелени отгоре и сребристи отдолу, а през есента се обагрят в червено и блестят изключително красиво и романтично. Цветовете са много по-голями от тези на обикновения дрян - около 7 cm в диаметър и варират - от бели до жълти, розови и червени. Декоративният дрян е с червена кора и образува висок храст - до 1,5 m. Сортът С. alba Sibirica се засажда заради ярките стъбла, С. alba Elegantissima заради интересните листа с бели краища и С. alba Spaethii заради ярките листа. Жълтостъбленият С. stolonifera Flaviramea е изключително ефектен през зимата, когато се отглежда до С. alba. За предпочитане са корнусите с едри цветове и ярки есенни багри, като С. kousa Chinensis с бели цветове или С. florida Rubra с розовочервени цветове.
Размножаването на дряна става чрез семена, издънки, резници и др. Семената са много твърди и предварително трябва да се стратифицират или пък да се наруши твърдата обвивка чрез третиране с киселина, чрез механическо нараняване и други, но в домашни условия най-лесно е семената да се поставят във влажна марля или пясък, на топло място. След стратифицирането се засяват в пластмасови кофички или саксии докато образуват поне два чифта същински листа. Ако отрязаните сурвачки се натопят веднага във вода, те могат също да се вкоренят.
