(Vaccinium myrtillus)

 “Ако искате да се предпазите от проблеми с паметта, яжте боровинки”

У нас се срещат 4 вида нискохрастовидни диворастящи боровинки (черна, синя, червена и странджанска). За разлика от диворастящите, културните боровинки са по-едри, по-вкусни и с по-голяма родовитост. Условия за виреене на културната боровинка има в Пирин, Рила, Родопите, Осогово, Стара планина и Витоша, където са и естествените находища на дивата боровинка. Значението на тази култура е огромно заради хранителните и лечебните й качества. Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - (OMEGA-6 и OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.  Да не забравяме и декоративната й стойност - в САЩ  боровинката-бонсай струва над 40 долара. Културната американска боровинка води началото си от Северна Америка. У нас е внесена през седемдесетте години на миналия век. Плодът е сочна ягода с тъмногълъбов или черен цвят и сив восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикаво, със сладко-кисел вкус. Боровинката цъфти през май в продължение на 20-25 дни. Плодовете узряват два и половина месеца след цъфтежа и се задържат на растенията за около 8-12 дни, след което окапват.

Къде виреят боровинките ? Когато се засаждат боровинки не трябва да се забравя, че те изискват кисела реакция на  почвата (рН 4,3-4,8), висока почвена и въздушна влага и богата на хумус песъчливо-торфена  горска почва. Най-подходящи условия за развитие на боровинката са планинските места с умерен климат и валежи не по-малко от 800-950 mm, равномерно разпределени през вегетационния период. Повечето от сортовете понасят добре студения климат. Боровинката издържа до  минус 22-25^оС. Не понася тежките глинести почви. Не понася и засушаване. За корегиране на почвената киселинност се използват ситно смляна вар или сяра.