Постинг
10.01.2016 12:37 -
КЕСТЕНИТЕ - ЕСЕННО ИЗКУШЕНИЕ
Според народният лечител Петър Димков "Тези малки кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот. Те влияят на човека през цялата година чрез постоянно лъчение". Той носел винаги в джобовете си по няколко кестена. Бил убеден в благотворното им влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система. С лечебна цел и сега се слагат под възглавницата по 5-6 кестена (но не повече от 10, защото прекалената енергия може да причини главоболие). При всички случаи спането върху кестени е психотерапевтична мярка. Само мисълта, че е нещо лечебно, води до истински оздравителен ефект. Още в миналото се е знаело, че плодовете на кестена гонят неразположението. Наричали ги естествени успокоители. За да са лековити плодовете се берат през месеците септември, октомври или началото на ноември. Тогава те съдържат в най-голяма степен полезни съставки. Отделните сортове кестени имат приблизително еднакъв състав, но различни вкусови качества. В пресните плодове се съдържат 49,8 % вода, 42,8 % въглехидрати, 2,9 % белтъчини, 1,9 % мазнини и 1,4 % целулоза. От въглехидратите 16 % са скорбяла (два пъти повече отколкото в картофите), 7 % декстрин и 4 % захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат яблъчна, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%). Съдържат и значително количество минерални соли - главно калий 707 мг%, фосфор 87 мг%, магнезий 45 мг%, калций 33 мг%, натрий 1,5 мг% и желязо 1,3 мг%, както и микроелементите мед, флуор и силиций. В кестените се съдържат и витамините С 27 мг%, РР 87 мг%, В2 0,24 мг%, В1 0,2 мг% и А 80 мг%. Кестените, в сравнение с другите черупкови плодове, са най-богати на нишесте. Днес се приготвя хляб от кестени, който се използва в диетичното хранене, поради това, че не съдържа глутен. Правят се пасти, пирожки, препечените плодове се издползват като заместител на кафето, а маслото от кестени намира приложение в сладкарската промишленост. За хранителната стойност на кестените се споменава в много трактати. За тях споменават Теофраст, Плиний и Вергилий. Няма съмнение, че интересът към този продукт в модерната италианска, френска и испанска кухня е наследен от античната културна традиция. На остров Корсика, където кестените са все още основен продоволствен продукт, равностоен на житото, са запазени редица рецепти за приготвяне и използване на кестените. Местните хора ги сушат, мелят ги на брашно и приготвят от тях ястия като полента (качамак), различни каши и пюрета, сладкиши, кифли, банички и дори конфитюри. През античността най-вкусните кестени били доставяни от областта Кастанум в Мала Азия. Явно от там произлиза и латинското наименование на кестена (Castanea).
Кестените не се консумират сурови, защото съдържат много сапунини, твърди са и са с трапчив вкус. Когато се сварят или опекат обаче, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Кестените са енергетична храна с преобладаване на бавно усвояващи се въглехидрати. Подходящи са за всички които извършват активна физическа дейност. Сварени или печени, те се използват за укрепване стените на венозните съдове. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Помагат при разширени вени и кървящи хемороиди. В последния случай консумацията на кестени се съчетава с бани. Използва се водата, в която са врели кестените заедно с обвивката. Под влияние на такова лечение хемороидалните възли бързо се успокояват и болестните явления стихват.
Дивите кестени, известни още като конски, действат противовъзпалително, обезболяващо и смъкват температурата. Употребяват се във вид на запарка при магарешка кашлица и хрема. В народната медицина се предлагат още за лечение на подагра, ревматизъм, ишиас и др. В терапията на разширените вени, кестените намират приложение заради тонизиращия ефект върху венозните стени. На този ефект се базират някои фармацефтични препарати за укрепване на кръвоносните съдове. Извлекът от конски кестен понижава нивото на лошия холестерол в кръвта. Естрактът се използва още за направа на кремове против слънчево изгаряне и др. Кестените са идеално средство за направа на маски и лосиони срещу отпусната, чувствителна и суха кожа. Те имат рядкото свойство да свиват капилярите и едновременно да действат тонизиращи. Препоръчват се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказано и благоприятното действие на извлек от кестени при синузит.
Уличното предлагане на печени и варени кестени е известно още от XVI век в Париж. Доставките на кестени от районите на Лион и Дофине били предлагани и на кралската трапеза. Тази мода достига и в България едва към края на XX век.
Кестените не се консумират сурови, защото съдържат много сапунини, твърди са и са с трапчив вкус. Когато се сварят или опекат обаче, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Кестените са енергетична храна с преобладаване на бавно усвояващи се въглехидрати. Подходящи са за всички които извършват активна физическа дейност. Сварени или печени, те се използват за укрепване стените на венозните съдове. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Помагат при разширени вени и кървящи хемороиди. В последния случай консумацията на кестени се съчетава с бани. Използва се водата, в която са врели кестените заедно с обвивката. Под влияние на такова лечение хемороидалните възли бързо се успокояват и болестните явления стихват.
Дивите кестени, известни още като конски, действат противовъзпалително, обезболяващо и смъкват температурата. Употребяват се във вид на запарка при магарешка кашлица и хрема. В народната медицина се предлагат още за лечение на подагра, ревматизъм, ишиас и др. В терапията на разширените вени, кестените намират приложение заради тонизиращия ефект върху венозните стени. На този ефект се базират някои фармацефтични препарати за укрепване на кръвоносните съдове. Извлекът от конски кестен понижава нивото на лошия холестерол в кръвта. Естрактът се използва още за направа на кремове против слънчево изгаряне и др. Кестените са идеално средство за направа на маски и лосиони срещу отпусната, чувствителна и суха кожа. Те имат рядкото свойство да свиват капилярите и едновременно да действат тонизиращи. Препоръчват се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказано и благоприятното действие на извлек от кестени при синузит.
Уличното предлагане на печени и варени кестени е известно още от XVI век в Париж. Доставките на кестени от районите на Лион и Дофине били предлагани и на кралската трапеза. Тази мода достига и в България едва към края на XX век.
Няма коментари
