Постинг
28.11.2015 15:41 -
ВЪПРОСИ ЧАКАЩИ ОТГОВОР
Непокорна, невъзпитана, отхвърлена, бореща се, деца за съжаление или разглезена пасмина която си позволява да бие учителите си, иновативна и далеч надхвърляща възможностите на родителите си, или просто младеж променяща се при всяко следващо поколение...... Незная как да определя днешната младеж и не искам да я отъждествявам с една случка, но ще ви разкажа това което видях и ме накара да се замисля докъде ще стигнем ако премълчаваме и се правим, че нищо не се е случило (а това се случва все по-често). И ми става страшно и болно.
Шумна тълпа от 4-5 млади хора на възраст около 10-12 годишни със силни крясъци и блъсканици се качи в автобуса, по време когато трябваше да са на училище. С лакти бяха изблъскани възрастни хора, за да се заемат празните седалки. Жена с бебе стоеше права мъчейки се да укроти разплаканото си дете, което явно се уплаши от шумната глъчка. Разговорът в автобуса можеше да се проследи и от хора лишени от слух. Толкова шумен и грозен, че ще се постарая да спестя това което не е за слушане. Думи като мършо, педераст, да ти.....майката и ред други неприлични изрази придружаваха шумната група. И не мислете, че бяха момчета. Не. Имаше само едно момче. Всички други бяха момичета с неприлично гримирани лица, грозно опарцалени дрехи, явно смятани за модни под които се показваха без спестяване голи части, и видимо недоспали. Личеше, че не са се прибирали през нощта. Всички държаха телефони, които размахваха постоянно и шумно разговаряха с някого. И преди да слязат налапаха цигари, недочаквайки автобусът да спре на спирката. Стана ми мъчно за тези деца. И аз имам дъщеря, но бих се чувствала адски зле ако я видя в това положение. Зная, млади са. От всичко искат да опитат, всичко да разберат, но къде са родителите?... Как спят спокойно когато децата им ги няма? Знаят ли какво правят? С какви хора се събират? Ходят ли на училище?... Пушат ли, пият ли, вземат ли наркотици?... Задават ли си въпроса родителите защо са изпочупени младите дървета по улиците, защо са изпотрошени стъклата на новите навеси на автобусните спирки, защо са изподраскани сградите и пейките? На кого сме оставили възпитанието на децата си? И даваме ли добър личен пример? От учителите ли трябва да искаме това което ние самите не сме направили за собствените си деца? Не че няма учители забравили моралните си задължения. И те имат вина, както и цялото ни общество, но тук липсват първите седем години. Скъсана е връзката в семейството. Затова не можем да се справим с децата си. Любовта, доверието, закрилата и уважението ги няма.. Те изчезват в момента когато оставаме децата си без отговори, когато забързани в ежедневието не ги целуваме за лека нощ, когато разговаряме с тях по скайп, когато не могат да разчитат на топла прегръдка....... А парите не могат да свършат тази работа и не могат да заменят родитгелските грижи. Те могат още повече да ни отдалечат.
Явно групата беше предизвикала реакцията на пътуващите и две възрастни жени тихичко обсъждаха с болка поведението й. Едната предлагаше да вземат момчетата войници, като мярка за възпитание, а другата обсъждаше, че учителите едно време са имали право да наказват учениците с пръчка. Не зная кое е правилно и кое ще има ефект. Никога не съм одобрявала насилието под каквато и да е форма, но не съм съгласна и с унижението което понасят учители, полиция, лекари. А всички насилници са били и деца. Всяка жаба трябва да си знае гьола. И контрол, контрол и пак контрол. На всяко ниво. А ние родителите нямаме право да се сърдим на никого. Каквото посеем, такова ще пожънем.
Шумна тълпа от 4-5 млади хора на възраст около 10-12 годишни със силни крясъци и блъсканици се качи в автобуса, по време когато трябваше да са на училище. С лакти бяха изблъскани възрастни хора, за да се заемат празните седалки. Жена с бебе стоеше права мъчейки се да укроти разплаканото си дете, което явно се уплаши от шумната глъчка. Разговорът в автобуса можеше да се проследи и от хора лишени от слух. Толкова шумен и грозен, че ще се постарая да спестя това което не е за слушане. Думи като мършо, педераст, да ти.....майката и ред други неприлични изрази придружаваха шумната група. И не мислете, че бяха момчета. Не. Имаше само едно момче. Всички други бяха момичета с неприлично гримирани лица, грозно опарцалени дрехи, явно смятани за модни под които се показваха без спестяване голи части, и видимо недоспали. Личеше, че не са се прибирали през нощта. Всички държаха телефони, които размахваха постоянно и шумно разговаряха с някого. И преди да слязат налапаха цигари, недочаквайки автобусът да спре на спирката. Стана ми мъчно за тези деца. И аз имам дъщеря, но бих се чувствала адски зле ако я видя в това положение. Зная, млади са. От всичко искат да опитат, всичко да разберат, но къде са родителите?... Как спят спокойно когато децата им ги няма? Знаят ли какво правят? С какви хора се събират? Ходят ли на училище?... Пушат ли, пият ли, вземат ли наркотици?... Задават ли си въпроса родителите защо са изпочупени младите дървета по улиците, защо са изпотрошени стъклата на новите навеси на автобусните спирки, защо са изподраскани сградите и пейките? На кого сме оставили възпитанието на децата си? И даваме ли добър личен пример? От учителите ли трябва да искаме това което ние самите не сме направили за собствените си деца? Не че няма учители забравили моралните си задължения. И те имат вина, както и цялото ни общество, но тук липсват първите седем години. Скъсана е връзката в семейството. Затова не можем да се справим с децата си. Любовта, доверието, закрилата и уважението ги няма.. Те изчезват в момента когато оставаме децата си без отговори, когато забързани в ежедневието не ги целуваме за лека нощ, когато разговаряме с тях по скайп, когато не могат да разчитат на топла прегръдка....... А парите не могат да свършат тази работа и не могат да заменят родитгелските грижи. Те могат още повече да ни отдалечат.
Явно групата беше предизвикала реакцията на пътуващите и две възрастни жени тихичко обсъждаха с болка поведението й. Едната предлагаше да вземат момчетата войници, като мярка за възпитание, а другата обсъждаше, че учителите едно време са имали право да наказват учениците с пръчка. Не зная кое е правилно и кое ще има ефект. Никога не съм одобрявала насилието под каквато и да е форма, но не съм съгласна и с унижението което понасят учители, полиция, лекари. А всички насилници са били и деца. Всяка жаба трябва да си знае гьола. И контрол, контрол и пак контрол. На всяко ниво. А ние родителите нямаме право да се сърдим на никого. Каквото посеем, такова ще пожънем.
Няма коментари
