За какво ни са нужни калемите?...

Известни са два начина за размножаване на овощните дървета – полов и безполов (вегетативен). Културните овощни растения обикновено се размножават по вегетативен начин (чрез използване на вегетативни части от растенията, които при определени условия се развиват в отделни индивиди). Така се запазват биологичните и стопански признаци на сортовете, тъй като половото поколение не може със сигурност да възпроизвежда признаците на родителите. Вегетативното размножаване се предпочита и поради факта, че растенията встъпват по-рано в плододаване. Има различни начини на вегетативно размножаване, но най-масовият е  чрез присаждане, с който успешно се възпроизвеждат културните сортове. Така се произвеждат и дърветата в разсадниците. Присаждане се прави и при малоценни сортове, с цел подмяната им с по-перспективни, както и при самостерилни сортове за осигуряване на опрашители. Растението върху което се присажда се нарича подложка, а тази част, която добавяме върху него – калем (присадник).

В дворните места или градини често поникват дивачки, които не знаем какво да правим и ги унищожаване като непотребни. С малко повече знания, можем да си произведем овощно дръвче, използвайки тези дивачки като подложки. Тях можем да присадим с пъпки (взети от калеми) или пък със самите калеми. Ако не сме успели през август-октомври с присаждането на пъпка, можем да повторим напролет с калеми,  които можем да присадим и на по-дебели дивачки.

Кога и как се събират калеми?

Много важно е калемите да се вземат навреме и да се съхранят правилно. Те се отрязват от здрави дървета, с доказани вкусови качества. Много често в индивидуалното си развитие растенията претърпяват временни изменения предизвикани от различни причини и влошават качествата си. От такива дървета калеми не се вземат. При ябълковите сортовете Червена превъзходна и Златна превъзходна, както и при вишнята и прасковата често се получават мутации и  е наложително (когато плодовете узреят) да се подберат и маркират така наречените маточни растения. Това се налага и за да се избегне вземането на калеми от вирусни растения. Всички вирусни болести, нападащи овощните видове, се пренасят с вегетативните части. Това се отнася за шарка по сливите, некротични пръстеновидни петна по костилковите и др. Причинителите на брашнестата мана също се пренасят с калемите. Най-подходящо време за събирането на калеми е периодът на покой, през зимата (но не в мразовитите дни). Калеми от костилковите овощни видове се събират възможно по-рано - от ноември до края на декември. При по-продължителни застудявания и при по-високите места те могат да се вземат и по-късно – януари или февруари. Калеми от семковите овощни се събират през януари. Калемите не се режат от основа, а се остават по 2-3 пъпки за продължаване на растежа (за да не се осакатят маточните растения). Едногодишните леторасти, които се събират за калеми, трябва да са добре узрели, с нормално оформени пъпки, достатъчно дебели, с дължина над 25 cm. Най-добре узряват леторастите, които са добре огрени от слънцето. Не се използват за калеми лакомците, тъй като имат лошо оформени пъпки, слаба запасеност с хранителни вещества и лоша пробудимост през пролетта. Важно значение има и възрастта на маточните дървета. Не се вземат калеми от млади още неплододаващи дървета. От ябълкови и крушови дървета калеми се вземат, когато са достигнали 6-7 годишна възраст, а от вишневи, черешови, кайсиеви, прасковени и сливови след 4-5 годишна възраст. Калеми не трябва да се вземат и от много възрастни дървета. Съхраняването на калемите за присаждане изисква да се осигурят условия, задържащи развитието им, така че когато стане време за присаждане пъпките да не са се развили. Това може да стане в обикновен домашен хладилник (в пластмасова торбичка) ако са малко на брой. Добре се съхраняват в пясък в избено помещение с температура около 3^оС. Снопчетата се поставят в съдове с влажен пясък, който покрива една трета от дължината им. Периодично се поливат, като се внимава да не се преовлажнят. Не се допуска нападението им от мишки. През зимата калемите зарити в пясък могат да се съхраняват и на открито. Най-добре е да се заравят откъм северната страна на постройките, като се избира място, запазено от силни ветрове. При затопляне на времето, за да не се развият преждевременно пъпките, калемите се затрупват със сняг, а върху него се застила дебел пласт слама. За да не се объркат сортовете, калемите се етикират.

От това какви калеми ще изберем и как ще ги съхраним зависи успеха на присаждането и развитието на новите растения.